„Ювентус“ избра Гулиелмо Викарио. Той пристига под наем с опция за откупуване, определена на 10 милиона от „Тотнъм“, след голяма дипломатическа работа от страна на Карневали и Масара, с участието и на самия играч. Клубът отложи инвестицията в вратаря за следващото лято, като това „еднократно“ решение е от полза и за националния вратар, който така ще възвърне редовността си на терена и евентуално ще се позиционира по-добре на пазара след една година. 

Викарио пристига в Торино днес следобед с частен полет от Лондон. Веднага след пристигането си на летище „Казеле“ той се очаква на стадион „Алианц“, за да получи заедно с новите си съотборници първата прегръдка от феновете, събрали се за традиционния приятелски мач в семейния кръг, с който приключва предсезонната подготовка на „Юве“ в присъствието на собственика Джон Елкан. Спалети беше изразил необходимостта от нов вратар още в началото на трансферния прозорец, ръководството удовлетвори желанието му, макар и с няколко седмици закъснение и след поредица от неуспешни преговори, последната от които за Емилиано Мартинес.

Обещанието беше спазено. Джовани Карневали беше гарантирал на Лучано Спалети, че новият вратар на „Ювентус“ ще пристигне преди традиционния вътрешен приятелски мач, който на практика слага край на предсезонната подготовка преди началото на първенството: така и стана. Операцията за връщането на Гулиелмо Викарио в Италия беше осъществена благодарение на съгласието на „Тотнъм“ за отдаване под наем, за което самият вратар настоя, за да има възможност да възвърне увереността си си и да се позиционира по-добре на пазара следващото лято. „Ювентус“ запазва значително право на обратно изкупуване: сума от 10 милиона, която евентуално може да бъде заложена за един от вратарите на италианския национален отбор, като по този начин клубът ще увеличи и своето присъствие в състава на селекционера Роберто Манчини. 

Пътят, който доведе до избора на Викарио, беше доста криволичещ. Самият Спалети беше говорил без особена убеденост за кандидатурата му, като заяви, че „трябва да се запитаме защо Тотнъм иска да го пусне“. Това беше хвърлен камък в мелето, без да се крие намерението, което изглеждаше да изключва вратаря от избора, но за клуба той винаги е останал валидна опция. Разбира се, започвайки от разочарованието с Алисон (който по-рано беше обещал да отстъпи в полза на оставането си в Ливърпул) и минавайки през преговорите за Дибу Мартинес (опитани до последния момент и прекратени поради твърдата позиция на Астън Вила в искането за 10 милиона), с една кратка епизодична връзка със Сузуки, преживяна с пълна ангажираност, тъй като ПСЖ (който държеше японския вратар в ръцете си) би могъл да направи оферта и за Джонатан Дейвид, идеята за Викарио винаги е била най-достъпната. 

Решението беше продиктувано предимно от икономически съображения, като се имаше предвид крайният срок, определен за началото на сезона, и двата приоритета, посочени от Спалети в началото на трансферния прозорец: вратар и централен нападател. Вероятно нито Коло Муани, нито Викарио отговарят напълно на очертания профил, но и двамата притежават международен опит и са по-ценни от играчите, които заместват. Преди да се качи на самолета за Торино, за да участва в първото традиционно празненство за годината, насрочено на стадион „Алианц“, Викарио спечели и последната битка с Дибу Мартинес, който беше пуснат на пазара след пристигането на Сузуки в „Астън Вила“. „Виланите“ останаха непоколебими в искането си за 10 милиона, докато „Юве“ стигна до оферта от 7 плюс 3. Предложението обаче имаше краен срок: Карневали искаше да спази сроковете, които си беше поставил, за да приключи въпроса с вратаря. Откритостта към заема от Тотнъм веднага даде „зелена светлина“ за Викарио. Вратата е затворена.