Алесандро Дел Пиеро и Ювентус: 705 мача, 290 гола и една легенда

Преди 33 години започва една от най-красивите истории в италианския футбол. На 12 септември 1993 г. Алесандро Дел Пиеро дебютира с екипа на Ювентус при равенството 1:1 срещу Фоджа в Серия А.

Тогава 18-годишният нападател влиза като резерва на мястото на Фабрицио Раванели. Едва ли някой е предполагал, че това момче ще остане в Торино в продължение на 19 сезона и ще се превърне в един от най-великите футболисти в историята на Ювентус.

По мое мнение Дел Пиеро е дори нещо повече. Той е от онези редки играчи, при които името, номерът на фланелката и клубът постепенно се превръщат в едно цяло.

От първия мач до 705 срещи и 290 гола

Само седмица след дебюта си Дел Пиеро отбелязва и първия си гол за Ювентус – срещу Реджана.

Това е началото на невероятна статистика. Италианецът завършва престоя си в Торино с 705 официални мача и 290 гола, превръщайки се в рекордьор на Ювентус и по двата показателя.

Той носи черно-бялата фланелка от 1993 до 2012 г., а през огромна част от този период е не просто звездата, а лицето на отбора.

Алесандро Дел Пиеро за Ювентус в цифри

Тези числа обясняват защо Дел Пиеро е много повече от поредната голяма звезда, играла в Торино. Той е рекордьорът на Ювентус по официални мачове и голове – две постижения, които говорят достатъчно за мястото му в историята на „бианконерите“.

„Гол ала Дел Пиеро“

Но Дел Пиеро никога не е бил футболист, който може да бъде обяснен само с числа.

Неговите финтове, свободни удари и особено изстрелите отляво към далечния ъгъл се превръщат в запазена марка. В Италия се ражда дори понятието „гол ала Дел Пиеро“.

Това беше едно от нещата, които го отличаваха. Знаеше какво ще направи, защитниците също често го знаеха, но въпреки това топката се озоваваше в мрежата.

Дел Пиеро спечели почти всичко с Ювентус

Трофеите също говорят красноречиво за неговата ера.

С Ювентус Дел Пиеро печели 6 официално признати титли в Серия А, Шампионската лига, Купата на Италия, 4 Суперкупи на Италия, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. Към тях се добавят Купа „Интертото“ и титлата в Серия B.

Трофеите на Дел Пиеро с Ювентус
 

Особено място има триумфът в Шампионската лига през 1996 г., когато Ювентус побеждава Аякс след изпълнение на дузпи във финала в Рим.

Същата година Дел Пиеро оставя подписа си и върху още един исторически успех. Той отбелязва победния гол срещу Ривър Плейт за 1:0 в Токио и Ювентус печели Междуконтиненталната купа.

Две години по-късно италианецът завършва сезон 1997/98 като голмайстор на Шампионската лига с 10 попадения.

Това е Дел Пиеро в най-чистия му вид – красив футбол, но и решаващи голове на най-голямата сцена.

Решението, което го превърна във вечния капитан

Според мен обаче най-важният момент в отношенията между Дел Пиеро и Ювентус идва не при спечелването на някой от големите трофеи, а когато клубът преживява един от най-тежките периоди в историята си.

През лятото на 2006 г. Дел Пиеро току-що е станал световен шампион с Италия. Той отбелязва великолепния втори гол срещу Германия в полуфинала и реализира своята дузпа във финала срещу Франция.

В същото време Ювентус е изпратен в Серия B след скандала "Калчополи". Скалъпения скандал, но това е друга тема...

Дел Пиеро можеше да си тръгне. Можеше да отиде където си поиска. Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед на великия сър Алекс Фъргюсън... Вместо това остана.

Този избор по мое мнение тежи почти толкова, колкото всички купи и голове. Да останеш, когато отборът е на върха, е лесно. Да останеш, когато е загубил мястото си сред най-добрите, показва какво означава клубът за теб.

От Серия B обратно към върха

Капитанът поведе Ювентус обратно към елита и става голмайстор на Серия B с 20 гола през сезон 2006/07. А когато „бианконерите“ се завърнаха в Серия А, Дел Пиеро прави нещо още по-впечатляващо.

На 33 години той отбелязва 21 гола през сезон 2007/08 и става голмайстор на калчото, изпреварвайки с едно попадение своя съотборник Давид Трезеге.

Само в рамките на два сезона Дел Пиеро става голмайстор първо на Серия B, а след това и на Серия А. Именно такива моменти обясняват защо привържениците го приемат не просто като голям футболист, а като част от идентичността на Ювентус.

700 мача и още един гол, когато Ювентус се нуждаеше от него

През сезон 2011/12 историята започва да се затваря по възможно най-подходящия начин.

На 11 април 2012 г. Дел Пиеро записва своя мач №700 за Ювентус. „Бианконерите“ водят ожесточена битка за Скудетото и се нуждаят от победа срещу Лацио.

Резултатът е 1:1, когато капитанът застава зад топката при свободен удар през второто полувреме. Следва гол за 2:1 и победа.

Мач №700. Решаващо попадение. Борба за титлата. Понякога футболът сам пише историите си.

Последният гол – сбогуване като на кино

На 13 май 2012 г. идва последният шампионатен мач на Дел Пиеро за Ювентус. Съперник е Аталанта, а „Старата госпожа“ вече е осигурила титлата.

Дел Пиеро, разбира се, отбелязва. Това е последният му гол в Серия А с черно-бялата фланелка. При смяната му стадионът го изпраща на крака, а след края Ювентус вдига шампионската купа след сезон без нито една загуба в първенството.

За футболист, прекарал почти две десетилетия в един клуб, трудно може да бъде написан по-подходящ последен шампионатен ден.

Дел Пиеро е повече от 705 мача и 290 гола

19 сезона. 705 мача. 290 гола. Шампион на Италия. Победител в Шампионската лига. Световен клубен шампион. Капитан, който остана с Ювентус дори в Серия B.

Цифрите са достатъчни, за да поставят Алесандро Дел Пиеро сред най-големите имена в историята на европейския футбол.

Но според мен истинското му наследство не се намира само в статистиката. Дел Пиеро принадлежеше към онази рядка порода футболисти, които можеш да разпознаеш само по стойката, движението или начина, по който докосват топката. Имаше собствен стил, собствен удар, собствена зона на терена и собствен начин да решава големите мачове.

А най-важното е, че остана до Ювентус и когато прожекторите изгаснаха. 33 години след онзи дебют срещу Фоджа головете и трофеите продължават да бъдат част от историята. Но връзката между футболиста и клуба е това, което остана завинаги.

Ювентус е имал много велики футболисти и велики №10. Алесандро Дел Пиеро обаче, по мое мнение, е един от най-великите за всички времена.