Светът, видян от височина от почти два метра (1,98 см), може да ти се стори толкова малък, че да се почувстваш като гигант. И малка, в очите на Ник Волтемаде, сигурно е изглеждала вратата на стадиона в Мюнхен, където отборът на Юрген Клоп побеждаваше Сърбия. Половин час преди края на мача на нападателя на „Ювентус“ му беше подадена най-удобната топка на света, с „чиста“, перфектна траектория, която трябва да се превърне в гол, а не да бъде изпратена в трибуните – но това се случи – при открита врата и само на два метра от левия му крак. Настъпи хаос! Този „специален ефект“ с обратен ефект стана вирусен и попадна директно в немската критика („Помощ, имаме проблем… номер 9“, гласи мантрата във вестниците) и, в същото време, в коридорите и съблекалнята на "Ювентус". 

Мюнхен звъни, Торино отговаря, а основната нишка е една и съща. Приключението на Волтемаде под Моле едва започна, но, макар и в самото начало, вече е изпълнено с размисли: какъв тип играч кацна в Казеле в края на трансферния прозорец? Треньорът на „Старата тоспожа“, Лучано Спалети, се надяваше на „новото“ лечение на Клоп – току-що поел ръководството на Германия – за да има в ръцете си, при подновяването на сезона, по-мотивиран нападател с изключително високо самочувствие: не се получи така. Въпросът не се върти около всеобщото мнение – това нямаше да има смисъл след малко повече от месец в „черно-белите“ – но онова малко, което гигантът от Бремен показа, със сигурност не е стоплило сърцата, нито е укрепило убежденията и доверието, които ще бъдат заложени в близкото бъдеще.

Волтемаде представлява временно решение във всички смисли: в постоянното търсене на нападател, както го изисква традицията, изборът падна върху него в последните моменти на летния трансферен прозорец и в пълна несигурност относно целите. Ник се определя като по-умел в ролята на „девет и половина“, отколкото като „девет“, и с изключителна искреност не скри не особено блестящите си качества в играта с глава, въпреки височината си от 1,98 м: от друга страна, пропуснатата възможност в Реджо Емилия, дома на Сасуоло, му дава право. И, тогава? На „Ювентус“ му е нужен, беше нужен, централен нападател, способен да атакува и да заема наказателното поле на съответния противник: такъв няма. Волтемаде се старае и ще продължи да се старае в тази посока, но, както се забеляза в минутите, прекарани досега на терена, той има склонност да излиза от „червената зона“, за да търси взаимодействие с играчите около себе си. Всичко това е полезно и хубаво, но в „Континаса“ деветките и половината, или играчите, способни да заемат тази позиция, са в изобилие: Йълдъз е в лазарета, но ще излезе от него, Алайбегович знае как да се движи зад линията на деветката, Нико Гонсалес вече го е правил в тези първи мачове под ръководството на Спалети, а Макени е универсален играч по природа. 

При Германия не е по-различно. От времето на Клозе насам номер 9 не се вижда, а надеждата, че Ник би могъл донякъде да последва неговия пример, вече е угаснала. В Торино бившият гигант от хандбала бе взет под формата на чист наем: заедно до юни, а след това – завръщане в Нюкасъл. Това са условията в началото, но те ще бъдат и условията в края: така подсказва обстановката. В „Континаса“ неизбежно трябва да следят внимателно какво се случва другаде по въпроса с централния нападател, който, ако остане нерешен, не може да не отнеме тежест от най-големите амбиции: ако лозунгът е да се върнат към победите, да го направят без този, който вкарва головете, се превръща в истинска главоблъсканица.

Така в дневния ред на изпълнителния директор и генерален мениджър Джовани Карневали са влезли имената на Матео Ретеги, който днес играе в Саудитската Про Лига за „Ал Кадсия“, на Фоларин Балогун, жадуващ за ново приключение извън Монако, и на Антонио Раймондо, откритието на изненадващия „Фрозиноне“, който е собственост на „Болоня“. Волтемаде ще изиграе картите си в очакване на завръщането си в „Нюкасъл“, а „Старата госпожа“ вече работи усилено за юни, когато ще бъде подложена на последна проверка.