72% контрол на топката, 23 удара, 10 точни удара, но само 1:1 срещу Каляри. Ювентус рискува в продължение на осемдесет минути да преживее повторение на мача в Сардиния от пролетта – тоест загуба 0:1, след като доминираше, както и през миналия сезон, но Рандал Коло Муани промени развръзката на този сблъсък, който изглеждаше като вече гледан филм. Нападателят вкара гол с глава и вероятно даде нов обрат и на своя втори живот в Серия А със „Старата госпожа".

На преднината на сардинците от първото полувреме, отбелязана от неудържимия Даниел Малдини – четвърти пореден гол в деня на рождения му ден (25 г.), бившият играч на ПСЖ отговори с изравняването за 1:1.Коло Муани се превръща от статист в главен герой, като отбелязва и гол, с който слага край на головата си суша: в първенството не беше отбелязвал гол от 231 дни, още от времето си в Тотнъм. Коло прекъсна сушата, но решаващо значение има влизането на Жегрова, който през второто полувреме непрекъснато създава опасности по десния фланг. Искри прехвърчаха след мача с изгонванията на Спалети и Пизакане, който едва не повтори подвига си от миналата година. С равенството Каляри остава четвърти, а Ювентус остава с равни точки с Комо - по 11 точки.

Пизакане заложи на Масолин и Даниел Малдини зад Менди. Спалети започна с титулярни места за Консейсао, Нико Гонсалес и Коло Муани в атака. Няколко нови лица в сравнение с мача през януари, но е малко като да гледаш продължение на филма от миналия сезон. От поредицата: как да пробия стената. „Бяло-черните“ държат топката и диктуват играта, достигайки 80% владение, но сардинците още в първата си атака – макар и малко с късмет, ако трябва да сме честни (сблъсък между Бремер и Калулу в наказателното поле) - излязоха напред в резултата чрез Малдини, който умело отне топката от Консейсао в началото на атаката и блестящо продължи спринта си, за да превърне в гол асистенцията на „опитен“ централен нападател роден през 2007 г - Менди. Четвърти пореден мач с гол за сина на Паоло Малдини, похвален през седмицата и от уругвайската легенда Енцо Франческоли. За разлика от оригиналния филм от началото на 2026 г., отборът на Спалети през първото полувреме държи топката дълго, но като цяло стреля много малко и само веднъж към вратата. Най-опасните ситуации са един пробив на Сар, два удара от дистанция (Консейсао и Нико) и едно отклонение от близко разстояние на аржентинеца.

Твърде малко и твърде бавно, за да се надяват да обърнат късмета в своя полза. Напротив, Писакане е на косъм от удвояване на резултата чрез Уинкс (страхотна спасяване на Викарио), затваря всички пространства благодарение на работата по цялото игрище на Адопо, Романо и самия Уинкс, а с изтичането на минутите се възползва от опита на „пирата“ Мина, за да изнерви и раздразни Коло Муани.

Спалети преживява отново вече видян филм и се опитва да промени финала с няколко хода. Първият е когато превна първоначалната схема 3-4-2-1 в по-линейна 4-4-1-1, с Макени и Консейсао по крилата и Нико Гонсалес в непосредствена близост до Коло Муани. Втората промяна е в началото на второто полувреме, със смяна на крилата: Консейсао и Макени излизат, а влизат Жегрова и Алайбегович. Косоварът, който току-що е отбелязал гол и асистенция за националния отбор, но не може да играе в Европа (не фигурира в списъка на УЕФА), веднага доказва, че е в добра форма, като на няколко пъти изпитва рефлексите на Каприле. Непрекъснат импулс. Третият ход около 30-ата минута на второто полувреме: на терена излиза 198-сантиметровият Ник Волтемаде и схемата „двойна деветка“. Пизакане отговори, като смени Масолин с Фадера. Четвъртата карта, изтеглена от тестето, е Камбиазо (на мястото на Челик), пуснат в игра от треньора за финалния натиск. Спалети се опитва да притисне Каляри още повече и затова Пизакане се опитва да даде глътка въздух на своите, пускайки Нзола като централен нападател-боа.

Промени и контрапромени, обрати — и след като бе спасен от Викарио, в крайна сметка Ювентус изравни с центриране на Алайбегович отляво и гол на Коло Муани, който завършва с глава. Както би казал Игуаин: когато стиснеш тубичката, кетчупът вече не спира. Френският нападател, след дългия си пост пред гола (в първенството не беше отбелязвал гол от 231 дни, още от времето си в Тотнъм), имаше шанс за 2:1, но топката се удари в напречната греда, а после имаше и още едно спасяване на Каприле.

Накрая страстите се разгоряха и Спалети и Пизакане едва не се сбиха на тъчлинията.