Изкушението дебне зад ъгъла и в случая с Антонио Конте това не е просто израз. Ювентус и бившият капитан/треньор са разделени от около шест километра – разстоянието, което отделя района на стадион „Алианц“ и „Континаса“ от дома на бившия селекционер на „адзурите“, роден в Лече и покръстен торинец: след триумфите си в черно-бялото като играч (от шампионските титли до Шампионската лига през 1996 г. с Марчело Липи), Антонио се е установил под Моле и продължава да живее там през последните години със съпругата си Елизабета и дъщеря си Витория. Но повече от удобството, именно професионалният му опит е единственият истински „спонсор“ на Конте. Като треньор той е като присъда: където и да отиде, там се печели. И то бързо.

С екипа на „черно-белите“ треньорът от Саленто спечели първите три титли след скандала „Калчополи“ и постави началото на легендарната серия от 9 поредни шампионски титли: 2012, 2013 и 2014 г., като последната бе съпроводена с рекордните 102 точки. В „Интер“ той прекъсна италианската хегемония на „Ювентус“ със шампионската титла през 2021 г., а в „Наполи“ отпразнува втория шампионска титла от ерата на Де Лаурентис след историческото скудето на Спалети. Междувременно спечели историческата титла във Висшата лига с „Челси“. Специалист е в преустройството на отбори от нулата. Или по-точно: от седмо или десето място. От руините до триумфите. Това се е случвало многократно и вероятно ще се повтори: Конте е такъв. Но дори когато е ръководил клуб в разцвет, както се случи с „Тотнъм“, той потвърди, че е треньор, който „се налага бързо“. Антонио е победител и успява бързо да влезе в главите на играчите си. В „Ювентус“, през 2011 г., му отне само няколко минути по време на подготовката в Бардонекия. „Ние сме Юве, време е да спрем да играем ужасно“.

В Лондон, от страна на „Шпорите“, той не успя да повтори успехите от „Челси“, но първият му сезон не беше толкова лесен като степен на трудност. През 2021-22 г. Антонио пое „Тотнъм“ от Нуно Еспирито Санто през ноември: играчи с ниско морално състояние, девето място в класирането и четвърто място в Шампионската лига, отдалечено с пет точки. Това е много във Висшата лига, където много отбори се борят за участие в Шампионска лига. Конте започна с 0:0 като гост на Евертън в 11-ия кръг, а след това възходът беше непрекъснат. В крайна сметка Тотнъм завърши на четвърто място, изпреварвайки Арсенал в последния момент. Победа след победа, изпреварване след изпреварване, „Шпорите“ се класираха за Шампионската лига против всички прогнози. Английските фенове ликуваха, но Конте – не чак толкова: като възпитаник на „Ювентус“ от школата на Бониперти, за него има значение само победата. Той не е от хората, които се задоволяват с класиране или с квалификации за Шампионската лига, развявани като трофеи.

Не е трудно да срещнеш Конте в Торино през този „ваканционен“ период: през май той приключи приключението си с „Наполи“, с който спечели едно първенство и една италианска Суперкупа, а сега чака подходящия повод. „Да приема треньорски пост по средата на сезона? Ако си струва, да. Бих искал да отида в клуб с малко затъмнена история, за да я разпраша и да я накарам да блесне отново“, каза той в неотдавнашно интервю за The Athletic. Феновете на „бианконерите“ се надяват, че клубът, който трябва да бъде възроден, е Ювентус – отбор, който за Антонио винаги е бил много повече от просто отбор. В крайна сметка това би било продължение на филма, който видяхме през 2011 г., в началото на легендарния цикъл от ерата на Анели, с тази разлика, че този път Антонио ще трябва да съживи „Дамата“ по време на шампионата.