В края на месеца бившият президент на Байерн Ули Хьонес (64 г.) ще излезе на свобода по-бързо от всеки друг затворник. Всичко е съвсем законно и той ще бъде освободен условно след преполовяване на присъдата му за укриване на данъци в особено големи размери. През швейцарските си сметки Ули е въртял години наред валутни и борсови спекулации. Мистерията обаче остава, защото и в момента неяснотите около цялата история не са една и две. И едва ли ще се изяснят напълно.    

За много хора самата присъда на Ули Хьонес изглеждаше малка - 3 и половина години затвор за укриване на 28,5 млн. евро данъци. През юли 2014 г. той започна да излежава присъдата, а 7 месеца по-късно бе преместен на облекчен режим. През деня работеше в школата на Байерн, а уикендите прекарваше с жена си Сузи във вилата им на езерото Тегерн. И така му оставаше да нощува зад решетките само в делничните дни. В края на месеца обаче той ще излезе на свобода условно. Явлението е изключително рядко в немската правосъдна система, а в Бавария се случва средно в 25 случая на година. От съда в Аугсбург се обосноваха, че Хьонес се е държал примерно зад решетките, а освен това е покрил всичките си задължения към хазната - 43 млн. евро, включително лихвите. Нещо, което не винаги става. "Често се случва измамниците да не си покриват щетите след това", каза за "Щерн" съдия Клаус Петцел от Окръжния съд в Аугсбург, където бе взето решението за освобождаването на затворника. Това на практика означава, че за богатите затворници и
ма бонус, стига да си платят

"Да, хората с пари имат предимство в подобни случаи", признава съдия Петцел. На практика решението за освобождаването на Хьонес е по усмотрение на съда. Въпреки че прокуратурата в Мюнхен беше против. Като цяло обаче остава дразнещото усещане, че в целия случай "Хьонес" и до днес се знае само половината истина. 

Четирите дни бърз процес в Окръжния съд в Мюнхен през март 2014 г. минаха почти без свидетели, с непълни документи от банката в Швейцария и без почти никакво време за преглеждане на доказателствата. Освен това се направиха някакви груби сметки в полза на подсъдимия. А слуховете за печалби от спекулации в размер на 70 млн. евро не бяха взети предвид при изчисляването на дължимия данък в съда. 

Дразнещи бяха и увъртанията на самия Ули. Включително около уж направените от него доброволни самопризнания. Те са сред причините сега да бъде пуснат на свобода условно. А всъщност причина за самопризнанията му беше публикация на "Щерн" за тайните му сметки в швейцарската банка "Вонтобел". Не трябва да се забравя и че той даде точно преди процеса детайлна справка за преводите по сметките му. Макар че някои документи, които прокуратурата е искала от швейцарската борса, навеждат на мисълта за несъответствия. Например има съмнения чии всъщност са парите по сметката с номер 4028BEA, за която Ули си признава. 

От Прокуратурата в Мюнхен потвърдиха за "Щерн", че Хьонес е предал нужните банкови документи близо година след започване на разследването съвсем малко преди процеса. Очевидно защото банката се е забавила. Може би просто са се изложили, а може би средствата по сметката изобщо не са били на Хьонес?

Едната такава теза би навела на съвсем други въпроси. Но съмненията са факт. Освен това за капиталите на Хьонес в Швейцария продължава да има различни версии. А това нещо е решаващо за размера на присъдата. Обявените от Ули суми изглеждат прекалено малки. В течение на процеса бяха назовани единични моменти, в които балансът по сметка 4028BEA е бил около 130 млн. евро през 2006 г., назова се и салдо на две сметки за общо 164 млн. Но дали това е всичко?

Очевидно и съдът не е бил сигурен какво се крие зад сведенията от Хьонес. Проблемът е, че заради търговията с валута, с която се е занимавал, по сметката е имало на хартия стотици милиони. Но при такива операции само част от парите са личен капитал, останалото е кредит от банката. Данните от "Вонтобел" в тази посока обаче са объркващи. Затова съдът твърди, че не може недвусмислено да каже дали става дума за капитали на Хьонес или за чужди средства.

Данните на банката оставят отворени и двете възможности. Още повече, че сведенията за сумите по сметките си противоречат по още една точка. Акциите, които Хьонес е притежавал, са били наемани от банката. Това е нещо по-скоро нетрадиционно за физически лица заради малките комисиони от 0,15%. Хьонес обаче е печелил изключително добре на този фон - 262 337 евро през 2005 г. и 399 000 евро през 2006 г. От тези цифри изскачат и други въпроси: дали банката е плащала много по-голяма комисиона на Хьонес? Или той е владеел огромно количество акции? Или нещо друго? Самият той остана длъжен откъм отговори. "Не съм разбрал какво е ставало", каза Хьонес пред съдията, когато го питаха за акциите. С други думи, банката сама се е оправяла с всичко. А Ули само е прибирал парите...

Йоханес Рьориг
Превод на вестник "7 дни спорт"