19 години по-късно отново защитник е футболист №1 на Германия. Става дума за мургавия берлинчанин Джером Боатенг (27 г.), който не спира да впечатлява с игрите си за Байерн и Бундестима. Дълго време на Джером се гледаше с насмешка заради една камара гафове, които направи като по-млад. Но в последните 3 години наистина няма германски защитник, който да се представя по-добре от световния шампион от Мондиал 2014. И самият Джером разкрива как се е стигнало дотук и кой трябва да обере лаврите за крайно положителното му развитие.

свързани статии

- Хер Боатенг, вие се сте футболист №1 на Германия за сезон 2015/16. Каква беше първата ви реакция, след като чухте новината?
- Изненадах се. Изобщо не знаех какво се има предвид. Изобщо не съм го очаквал.

- Вие кого щяхте да изберете?
- Труден въпрос. Но Томас Мюлер и Роберт Левандовски щяха да са кандидати.

- Получихте почти двойно повече гласове от втория (Мюлер) и третия (Левандовски) заедно.
- Трудно е за вярване. Тази разлика наистина е изненадваща. Но може би се дължи на това, че в дълъг период от време играя много постоянно.

- Последният отличен защитник преди вас е Юрген Колер през 1997 г.
- Това прави избирането ми сега още по-хубав момент. По онова време Колер е бил защитник от световна каса, но аз съм съвсем друг тип играч. Футболът много се е променил и изискванията са съвсем други.

- Ако се върнете назад към малкия Джером, който е ритал в берлинския квартал Шарлотенбург, как се чувствате с оглед на отличието сега?
- Не мога да опиша какви мисли ми минават през главата. Естествено, че съм много горд да постигна нещо подобно. Наградата е специална, защото като малък играеш и подражаваш на идолите си, а сега те избират за футболист на годината.

- Дебютирахте за мъжкия отбор на Германия през 2009 г. в Русия и веднага получихте червен картон. Тогава не можеше да си представим, че ще извървите такъв път.
- Със сигурност се развих добре през последните 7 г. виждам го. Невинаги е лесно. И в Байерн имаше един момент, в който нещата не вървяха и ме критикуваха много. Но най-важното беше да остана верен на себе си и да извървя моя си път.

- Това, което не се знае, е, че работите много индивидуално, за да подобрявате играта си.
- Така съм още от малко момче. Винаги съм бил много амбициозен. Гледах как се издига по-големият ми брат Кевин-Принс и исках да съм като него. Той беше най-обичаният на игрището със сгурия и умееше толкова много трикове. Амбицията ми остана и след това. Винаги искам да ставам по-добър.

- Така и стана, особено след идването на Пеп Гуардиола в Байерн през 2013 г.
- Пеп раздвижи много нещата при мен. Втория път, в който го видях, ме заведе в офиса си и показа поредица записи на борби за топката. Тогава ми каза: "Това не става така, това не става така, а това трябва да го правиш по-добре." Бях изненадан, защото това беше сериозна критика. Но бързо разбрах, че е искал да ми помогне и е видял в мен потенциал. Работихме здраво и в игрови план, и в тактически, и в поведението ми при борбите за топката. Гуардиола ми помогна много.

- Има играчи, които биха оказали съпротива срещу подобна помощ.
- Аз не съм сред тях, изобщо. Понякога също съм му противоречал, а той се опитваше да обясни по-добре идеите си. След това нямаше повече причини да му се противопоставям.

- Стилът, който наложи Гуардиола в Байерн, като цяло ви пасваше добре.
- Да, пасваше ми много. Допада ми да съм много изнесен напред и да пресирам. Този подход има смисъл, въпреки че е много рисков. И когато се получава, не трябва да тичаш непрекъснато по 40 метра напред-назад.

- В Байерн сте от 2011 г. Давате ли си сметка, че статутът ви сега е съвсем различен?
- Да, развих се както на терена, така и извън него, включително и като личност. Натрупах опит, пораснах. Както в спортен, така и в личен план. Развитието ми е част от играта и е важно, че вече не съм такъв, какъвто бях през 2011 г.

- Пристигнахте в Мюнхен от Манчестър Сити, където отидохте през 2010 г. Това ли беше решаващият момент в кариерата ви?
- Да, може да се каже. Тогава заминах за Англия с други очаквания. Чувствах се добре там, но нещата с мениджъра Роберто Манчини не пасваха. Казаха ми, че ще ме ползват като централен защитник, а случаят не беше такъв. Освен това имах и контузии. Изненадах се, когато от Байерн ме поискаха на всяка цена. Не се отказаха лесно. А трансферът не е бил лесен, това се говори и до днес. Карл-Хайнц Румениге казва, че е било изтощително да се преговаря със Сити.

- През 2011 г. отпаднахте от националния отбор.
- Затова и първата ми мисъл беше да се прибера в Германия. Бях извън радара на Бундестима и никой не гледаше мои мачове. Затова и когато Байерн ме поиска, се получи толкова хубаво. Това беше шансът ми да започна отначало.

- Какъв е контактът ви с новия треньор на Байерн Карло Анчелоти?
- Покрай лятната ваканция и контузията ми не сме се виждали много. Иначе прави положително впечатление както на мен, така и на отбора.

- Италианецът предпочита да е близък с играчите. Допада ли ви подобен подход?
- Важно е отношенията с треньора да са добри. Всеки треньор е различен, но какво можеш да постигнеш на базата на добри отношения се видя при Юп Хайнкес. Някои се нуждаят от по-голяма близост, други от по-малка. Аз се оправям и в двата случая.

- Сега вече в Байерн е и Матс Хумелс. Какво ще се промени в негово присъствие?
- В Бундестима винаги сме си пасвали много добре. Той е невероятен защитник. Беше капитан в Борусия Дортмунд. В националния отбор играта ни се получаваше много добре и се надявам, че и в Байерн ще се получи така. При всички положения той е бонус за клуба.

- Кой ще дава командите? Ще продължавате ли да бъдете шеф на защитата на Байерн?
- В личен план за мен няма да се промени кой знае какво. В отбора съм малко по-дълго, той сега се връща. Няма как да кажа, че ще дирижирам нещата сам. Ще бъде като в Бундестима.  С Хумелс ще гледаме да си помагаме и да се допълваме.

- Нойер, Лам, Боатенг, Хумелс, Алаба - това ли е най-добрата защита в света?
- Това ще трябва да го покажем. Иначе мога да кажа само, че на света има и по-лоши защитни линии от нашата...

- В момента се лекувате, това е втората ви сериозна контузия за годината. Има ли тя нещо общо с големите натоварвания? Дойде ли моментът, в който играчите трябва да бъдат предпазвани от участие в прекалено много турнири?
- Играем доста мачове.

- Прекалено много?
- Ако погледнем цялата година с всичките мачове, смятам, че са прекалено много. Аз се разминавах с контузиите дълго време. Но натоварването е наистина огромно. Губи се от качеството на футбола, ако в края на сезона всички са уморени. Трябва да се мисли в тази посока.

- Напоследък се обявявате открито за капитан на Германия. Целенасочена стратегия ли е това?
- Не бих казал, че съм прекалено нападателен. Просто казах на няколко пъти, че за мен ще бъде огромна чест и съм готов. Лентата ще ми пасва и ще бъда капитан с удоволствие, но има и други прекрасни играчи, които също биха се справили.

- Ще бъде ли капитанската лента знак към обществото, ако синът на един ганаец я получи?
- Естествено, че ще бъде знак. Ще бъде огромна чест да стана първият тъмнокож, който носи капитанската лента, нещо много значимо.

- Започвате шести сезон в Байерн. Възможно ли е да приключите с футбола там?
- Всичко е възможно.

- Не ви ли изкушава да поиграете в САЩ?
- Мога да си го представя. Още повече че не знам дали като 34-годишен ще бъда достатъчно бърз за Байерн. Но нека първо да се порадвам на няколкото години, които ми предстоят в Мюнхен...


Патрик Клайнман и Мунир Зитуни
Превод на вестник "7 дни спорт"