Ули Хьонес – До затвора и обратно

„Вашите шибани пари не струват“. С тези думи Ули Хьонес наскоро демонстрира отношението си към ПСЖ. Острият език е запазена марка за човека, който управлява Байерн в продължение на 38 години. Ако добавим и 9-те сезона, които изиграва в клуба като футболист, излиза, че е прекарал в служба на баварците близо половин век.

Хьонес израства в консервативното католическо семейство на месар в южната провинция Баден-Вюртенберг. На 15 години вече е капитан на юношеския национален отбор, а на 18 подписва с Байерн като аматьор. Още в първия си сезон става титуляр. Като футболист печели почти всичко възможно, както на клубно, така и на национално ниво.

Състезателната му кариера обаче до голяма степен е подценявана незаслужено, тъй като постоянно е сравняван с титани от ранга на Франц Бекенбауер и Герд Мюлер. Но и той самият не е никак лош. Хьонес е страшно бързо крило и може да стигне почти всеки пас (взема 100 метра за 11 секунди), а и вкарва доста голове – 111 в 336 мача за Байерн във всички първенства и турнири.

При това е от играчите за важните мачове. Именно той бележи първия и последния гол в преиграването на финала с Атлетико Мадрид през 1974 г., когато Байерн за пръв път печели КЕШ. Месец по-късно изиграва ключова роля и за световната титла на Германия, след като на финала с Холандия изработва дузпата за изравнителния гол, а след това Бундестимът прави пълен обрат до 2:1.

Е, има и издънки, като на финала за европейското първенство (единственият сериозен трофей, липсващ в колекцията му) през 1976 г., когато прави фаталния пропуск за маншафта при дузпите след 2:2 в редовното време и продълженията срещу Чехословакия.

Хьонес отрано показва, че амбициите му се простират доста отвъд терена. Докато съотборниците му мислят предимно за момичета и бързи коли, той иска да следва бизнес администрация в мюнхенския университет. Бунтът на футболистите, които свалят президента на Байерн Вилхелм Нойдекер през 1979 г., идва като по поръчка за него. По това време все още е само на 27 години, но кариерата му е в упадък заради травма в коляното.

След Нойдекер президент на Байерн става Вили Хофман един от най-комичните типове, минали през управата на клуба. Хофман е добродушен човек, известен с прякора си Вили Шампанското, но това не променя факта, че клубът е затънал в огромни дългове. Тогава той решава да прехвърли горещия картоф на Ули, поверявайки му оперативното управление на баварците като генерален мениджър.

С Хьонес философията на Байерн се променя кардинално. Дотогава те са били по-скоро фамилен клуб, който разчита основно на местни момчета, а попълненията отвън са допълващ фактор.

С новия шеф цялата тази идилия безвъзвратно остава в миналото. Байерн започва системно да изкупува най-добрите футболисти на Германия. Много скоро всички извън Мюнхен го намразват. Считат го за студен, грубоват и арогантен месар (подобно на баща си Хьонес остава в семейния бизнес и има фирма за вурстчета, от която печели по 40 милиона евро на година). И също така абсолютен егоист и задник, съсипващ немския футбол, както пеят феновете на всички стадиони, изключвайки „Алианц Арена“.

И погледнато от определена гледна точка, това е самата истина. Във времената на футболиста Хьонес Бундеслигата е изключително балансирано първенство, в което Байерн просто е един от силните отбори. В първия сезон от управлението му като шеф Хамбургер играе финал за КЕШ, а до полуфиналите за Купата на УЕФА достигат само немски отбори.

При ръководителя Хьонес нито един немски клуб освен неговия не успява да се пребори за трофей в Европа през XXI век, а почти всички титли в Бундеслигата са отмъкнати от Байерн.

„Ули би продал дори и собствената си баба, ако се наложи“, злослови по негов адрес бившият му съотборник Юрген Капелман. Фактите обаче не го опровергават. През 2014 г. Хьонес е осъден на 3 години и 6 месеца затвор за финансови злоупотреби. По това време той вече е президент на Байерн. В хода на разследването става ясно, че е ощетил хазната с 27,2 милиона евро и е признат за виновен от Окръжния съд в Мюнхен по 7 случая на укриване на данъци.

Парите са внесени в тайни сметки в швейцарски банки в периода от 2001 до 2006 г. С тях шефът на Байерн играе на борсата. След първоначалните печалби обаче той търпи големи загуби и намалява операциите. Неприятностите за Хьонес започват през 2010 г., когато Германия и Швейцария подписват ново споразумение за двойно данъчно облагане и се споразумяват за узаконяване на необложените немски пари в швейцарски сметки. Идеята е сумите да бъдат таксувани с налог и по този начин да бъдат „изпрани“.

Германия обаче е федерална държава и управляваните от социалдемократите и зелените провинции в страната не подкрепят споразумението. Въпросът стига до парламента, но и там не намира решение. Междувременно, притиснат от обстоятелствата, Хьонес прави самопризнание пред данъчните, надявайки се, че законът за изчистване на парите му в Швейцария все пак ще бъде гласуван. Това обаче не се случва и Ули се оказва на подсъдимата скамейка.

В крайна сметка Хьонес влиза зад решетките на 2 юни 2014 г. Първоначално е в затвора „Ландсберг“ (на около 50 км от Мюнхен). Според изискванията на немските закони той е принуден да работи при заплата от 1,12 евро на час.

Задълженията му са да чисти обувките на другите затворници и да пере дрехите и чаршафите им. След това е преместен в „Ротенфелд“ на по-лек режим, където му позволяват през деня да работи в школата на Байерн, като се прибира само вечер, за да преспи в килията. В този период той не участва в трансферната политика на първия отбор, а движи единствено юношите и резервния тим.

На пръв поглед шокиращо, но в общество като немското, където подобни истории не се прощават, скандалът и затворът не сриват репутацията на Хьонес и дори вдигат популярността му. Всеки ден фенове идват на базата на „Зебенер щрасе“, за да се снимат с него. След изтичането на присъдата му през 2016 той отново е избран за президент на Байерн, като остава на поста до 2019 г. При оттеглянето си сам избра своя наследник Херберт Хайнер, а в момента е почетен президент на Байерн.

Той е единственият оцелял в самолетна катастрофа

Макар че се появява на бял свят на 5 януари, Хьонес празнува рождения си ден на 17 февруари и определено има защо. На тази дата той претърпява ужасяваща авиокатастрофа, в която се оказва единственият оцелял. Историята датира от 1982 г., когато кариерата му на генерален мениджър на Байерн вече е набрала скорост.

Тогава Хьонес планира да гледа на живо контролата на Германия с Португалия в Хановер. За да си спести дългото пътуване с автомобил на север, решава да лети с малък самолет от Мюнхен. Освен него на борда има само още трима пътници – пилотът, помощникът му и шеф на издателска къща.

Към 20 часа местно време пилотът съобщил на контролната кула, че има проблеми с управлението. Оттам го насочили към друг въздушен коридор, а малко след това радиовръзката се загубила. Два часа по-късно окончателно станало ясно, че машината е катастрофирала, но останките й били открити чак на другата сутрин в една гора.

Хьонес обаче изкарал огромен късмет. Първо при момента на удара той бил в задната част на самолета и това го спасило. Всички останали пътници загинали, докато той се отървал с незначителни за случая травми – фрактура на предмишницата, контузия в коляното и сътресение на мозъка.

Но дори и така, пак едва ли е щял да оцелее до сутринта, тъй като нямал почти никакви дрехи, а времето било страшно студено. За негово щастие съвсем случайно го открил местен лесничей, който изобщо не знаел за катастрофата, а правел рутинния си нощен обход. Хьонес бил напълно неадекватен и дошъл на себе си чак на другия ден. Първите му думи били: „Как завърши мачът?”.

ТОВА Е УЛИ ХЬОНЕС

Роден: 05.01.1952 г. в Улм

Генерален мениджър на Байерн от 1979 до 2009 г.

Президент на Байерн от 2009 до 2014 г. и от 2016 до 2019

УСПЕХИ

Шампионска лига – 2 пъти (2000-01, 2012-13)

Купа на УЕФА – 1 път (1995-96)

Суперкупа на Европа – 1 път (2013)

Световен клубен шампион – 2 пъти (2001, 2013)

Шампион на Германия – 21 пъти (1979-80, 1980-81, 1984-85, 1985-86, 1986-87, 1988-89, 1989-90, 1993-94, 1996-97, 1998-99, 1999-2000, 2000-01, 2002-03, 2004-05, 2005-06, 20070-08, 2009-10, 2012-13, 2016-17, 2017-18, 2018-19)

Купа на Германия – 12 пъти (1981-82, 1983-84, 1985-86, 1997-98, 1999-2000, 2002-03, 2004-05, 2005-06, 2007-08, 2009-10, 2012-13, 2018-19)

Суперкупа на Германия – 5 пъти (1987, 1990, 2010, 2012, 2018)

Купа на лигата на Германия – 6 пъти (1997, 1998, 1999, 2000, 2004, 2007)

Материал на "Тема:Спорт"