Има поне един бразилец, който твърди че се чувства германец. Разбира се, че става въпрос за Джоване Елбер. Нападателят, който бе част от фамозното трио на Щутгарт, заедно с Красимир Балъков и Фреди Бобич, а с Байерн спечели всичко възможно, днес празнува половинвековен юбилей. 

В чувствата му към Федералната република няма нищо чудно, след като там преминаха най-добрите му години, освен това и е посланик на баварския гранд по света. И нещо наистина куриозно – Елбер, заедно със семейството си е на стадиона в Бело Оризонте на полуфинала Бразилия – Германия (1:7) от Мондиал 2014, като той е с екип на Бундестима, докато неговите са с този на селесао…

Джоване реално е почти непознат в родината си, тъй като играе в третодивизионния Лондрина от едноименния си роден град, а на 18 е купен от Милан за днешни 1 млн. евро. При росонерите обаче няма как да пробие заради лимита от трима чужденци, които тогава са недосегаеми – Франк Рийкард, Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Така без нито един мач за ломбардския гранд Елбер е преотстъпен на Грасхопърс. В Цюрих остават доволни и продължават наема му. На третата година Джоване става голмайстор в швейцарския елит и печели купата на страната. Звъни му капитанът на Бразилия Дунга и го съветва да премине в Щутгарт.

В Германия вече са „надушили“ нападателя при съседите. Треньорът на Борусия Дортмунд Отмар Хитцфелд го иска на всяка цена. Намесва се и Байерн. Мениджърът на баварците Ули Хьонес потегля към Цюрих, но попада в задръстване и не вижда поредния гол на Елбер. И в крайна сметка купува друг нападател от Милан – Жан-Пиер Папен.

На мисия тръгва братът на Хьонес – Дитер, който е мениджър на Щутгарт. Той е поразен не само от класата, но и от немския на играча, като отказва да се прибере без него. Спазарен е за 1,6 млн. евро. Още в първия си мач за швабите Елбер бележи на Хамбургер ШФ, след седмица и  на Мюнхен 1860. Четвърт час след второто попадение получава фрактура на крака, при операцията му поставят 7 винта и отсъства 3 месеца. През лятото към Елбер и Бобич се присъединява третият елемент – Краси Балъков.

свързани статии

С новия треньор Ролф Фингер швабите са ефективни в атака, но катастрофални в защита – 3:6 от Дортмунд, 3:5 от Байерн. На горещия стол сяда досегашният помощник Йоахим Льов. Отбраната е стабилизирана, а до 14-ия кръг Щутгарт е лидер в Бундеслигата. Елбер, Бобич и Балъков бележат общо 55 гола, а през април играят финал за купата.

Преди този мач Елбер признава на своите партньори от магическото трио, че е получил оферта от Байерн. Бала му подарява фланелка на мюнхенския колос – „Свиквай с тези цветове“. На финала срещу Енерги Елбер донася успеха с 2:0. 44 гола за 3 години – с кого ще преживее отново подобно щастие? Байерн обаче му предлага 10 пъти по-висока заплата.

В Мюнхен Елбер се чувства странно в схемата на Джовани Трапатони – топката често прелита високо над главата му, а когато тимът води, трябва да отстъпи мястото си на някой защитник. През следващия сезон треньор на Байерн вече е Отмар Хитцфелд и бразилецът започва с 8 гола в първите девет мача, но после получава тежка травма на коляното.

На 26 май 1999-а е принуден е да гледа финала в Шампионската лига от трибуните на „Камп Ноу“ заедно с останалите контузени играчи. Малко преди края двамата с Бишенте Лизаразу се отправят към тунела, за да празнуват със съотборниците си. Но когато стигат до тъчлинията, вече се радват играчите на Манчестър Юнайтед след фамозния обрат с 2:1.

Елбер не се чувства комфортно в съблекалнята. Всеки спор изтича в медиите, звездите трудно намират общ език. Ули Хьонес обаче му предлага нов договор въпреки дългото възстановяване след операцията. Следват 14 гола за два сезона и нов финал в Шампионската лига. През 2001-а вече е на терена и най-важното – с купата. По ирония на съдбата мачът срещу Валенсия се играе в Милано, където преди 10 години един младеж пристига с толкова много надежди.

След още 56 гола за Байерн Елбер се мести в Лион и става шампион на Франция. Отново чупи крак, а децата му са измъчвани от постоянно главоболие заради промяната в климата. Следва неуспешен опит да възроди кариерата си в Бундеслигата с екипа на Борусия Мьонхенгладбах.

Елбер се прибира в родината и облича екипа на Крузейро, а след смъртта на баща си се отказва завинаги от футбола. Купува ферма и започва да отглежда говеда като помага на Байерн да открива таланти в Южна Америка. В списъка с предложенията му например попада 16-годишният Неймар…

За Бразилия има едва 15 мача и 7 гола. Малшансът му е по неговото време Селесао да разполага с нападатели, като Ромарио, Бебето, Ривалдо, Роналдо, Роналдиньо… Единственият му трофей с националния отбор е Копа Америка (до 20 г.) през 1991-а.


Юлиан Димитров, "Тема спорт"