Реал и Барса - жертви на собствената си арогантност

След като отшумяха първоначалните страсти след сензационната развръзка в полуфиналите на Шампионската Лига, това е най-интересният въпрос, на който искат да си отговорят почти всички фенове.

Разбира се, като повечето футболни въпроси и този няма еднозначен отговор. Причините винаги са комплексни. Отсъствието на ключови играчи в защита за Барселона и невъзстановеният Лео Меси. Руската рулетка на съдийските грешки също допринесе сериозно за разгрома на каталунците, макар да не е сигурно, че и без тях резултатът нямаше да е същият.

Реал сякаш има по-малко оправдания, ако такива изобщо съществуват.  Едно е сигурно обаче, това не бе истинския облик на Белите, нито пък във вторник видяхме максимумът на възможностите на Барселона.

Защо тогава двата испански гранда, които в последните години бяха сочени за абсолютни хегемони в Европа, позволиха така категорично да бъдат надиграни? Подчертавам - не просто победени, а тотално надиграни.

И отговорът трябва да бъде потърсен в самите тях. Истината е, че Реал и Барса прекалено много си повярваха. Няколкото години хвалебствия по техен адрес ги накараха да си помислят, че са богопомазани и от тук насетне всичко ще се получава по инерция. Че победите ще идват просто защото те се казват Реал и Барса. Е да, ама не.

Времената се менят, статуквото се променя. А в днешно време с тази степен на глобализация във всяко едно естество, промените стават още по-бързо. Дори и да запазиш нивото си, това не е достатъчно. Стоиш ли на едно място - другите те изпреварват. А ако си прекалено самодоволен и недостатъчно мотивиран, със сигурност ще станеш жертва на това.

Реал и Барса станаха жертва на собствената си арогантност. Да, испанският футбол доминира на национално ниво и трите поредни спечелени световни и европейски купи са доказателство за това. Изборът на идеалния отбор на ФИФА за годината допълнително наду самочувствието на испанските отбори - всичките най-добри футболисти бяха от Примера, като само Фалкао не бе играч на Реал или Барса.

Но е факт, че другите отбори скъсяват дистанцията и най-вече германският футбол.  Както Бундестимът, така и Бундеслигата правят гигантски крачки. Броят таланти, които излизат от немските клубове започва да задминава нивото на това на испанските. Но Реал и Барса, както всъщност и повечето специалисти, сякаш подцениха този възход.

Въпреки безспорното израстване в последните години на Байерн и Борусия и двата тима не бяха възприемани като истински световни грандове. Нито маркетингови, нито футболни. Странно, при положение че Байерн е с най-стабилното финансово положение в Европа. Въпреки това, всички продължаваха да правят сравнения между Примера Дивисион и Висшата Лига, вместо да гледат към Германия.

Едва тази пролет победният марш на Байерн започна да предизвиква някакъв по-сериозен респект. Това обаче явно се оказа недостатъчно за Барса, за да подходи достатъчно сериозно към мача. Отборът излезе по същия начин, със същия състав и стил на игра както в домакинските си мачове срещу Осасуна и Майорка. Да, каталунците знаеха, че срещу себе си имат силен съперник. Но сякаш излязоха на "Алианц Арена" уверени, че дори и по инерция ще измъкнат поне "приличен" резултат. Никой нито за миг явно не е допускал, че е възможно такъв разгром.

Какво да кажем пък за Реал Мадрид? След като бе изтеглен жребия за полуфиналите сред мадридчани имаше дружен възглас на облекчение, че е изтеглен "лесния жребий". Нищо, преди това в два мача Реал не можа да бие Борусия.  Нищо, че в 24 гостувания в Германия досега Реал има само една победа. А пък новината за трансфера на Гьотце в Байерн очевидно имаше по-негативен ефект върху Реал, отколкото върху Борусия.  Белите явно си мислеха, че срещу себе си ще имат депресирани и отчаяни за бъдещето си момченца с подпухнали от плач очи. Да, ама не. Каква изненада. Гьотце беше титуляр, а от трибуните нямаше и помен от негативна реакция. Човек направо да се зачуди дали трансферът на Гьотце всъщност не е измислица и е бил с цел да приспи Реал Мадрид. Измислица или реалност - Реал бе приспан. И нокаутиран.

Това е положението. Нищо не става без усилия. Дори и при най-добрите. Дори и при Реал и Барса. Много е трудно да обърнеш нещата, манталитета и духа, когато целият отбор е бил с неправилна настройка от самото начало на мача. Още повече, когато е с неправилна настройка цял сезон. Защото проблемите на Барса в гостуванията в Шампионската Лига не започват от мача с Байерн.

А вчерашното апатично представяне на Реал не е първото през сезона. Реал имаше ужасно безлични мачове срещу много по-слаби отбори от Борусия.

И ако испанските грандове не променят малко манталитета си, нищо добро не ги чака. Футболните стойности ги имат и ще продължат да ги имат. Но това не е достатъчно за успех. За успех трябва воля, дух, непримиримост, амбиция. Все достойнства, с които винаги са се гордели немските отбори. И затова напълно заслужено ще видим германски финал на Уембли.

Филип Георгиев, Gol.bg