Започва да изглежда, че Диего Симеоне не говори в преносен смисъл, когато казва, че той и неговите играчи трябва да дадат живота си на терена. И други подобни изрази на аржентинския шаман - да оставиш душата си, кожата си, - се превръщат в проповед, която пречиства футболистите и ги прави неуязвими.

Вярвай и искай. По този начин Атлетико прескача ограниченията по отношение на бюджета, състава, политическото покровителство. Защото Симеоне изисква и получава от своите играчи необясними, свръхфутболни аргументи. Става въпрос за психология, магия и всякакви нематериални качества, с които той се възползва от своята харизма.

Симеоне преобрази Атлетико в свой собствен образ. Отборът играе така, както играеше той. Бързина, преса, концентрация. И Атлетико вече е гранд на Европа. Заради рутината, с която постигна победата, заради това, че Симеоне спря Барса към очакваната втора поредна Шампионска лига, която трябваше да превърне всички от отбора в легенди.

Симеоне сякаш имаше ореол след мача. Дори и пред телевизионните камери звучеше като оратор и пророк, обяснявайки, че животът е борба, че всеки трябва да бъде упорит и всеки трябва да се изправи, след като е паднал. Обяснявайки, че всички - футболисти, ръководители, чистачи и фенове, всички са едно цяло, изправени заедно срещу препятствията. И тази нова идеология внася този спартански дух в отбора.

На терена този дух го изпита Барса. Извън терена го видяхме и всички по телевизията. Един служител на клуба сам се изненада от себе си, като тичаше покрай страничната линия наравно с Филипе Луис при пробива му, който доведе до дузпата за 2:0. Бразилският футболист символизира цялата мистерия на философията на Симеоне.

Защото качеството на отбора не зависи от индивидуалния блясък. И печалният му престой в Челси показва значението на мотивиращата роля на аржентинския магьосник. Туран, който е неразпознаваем в Барселона, е последният пример за този синдром на зависимост към Чоло. Точно както и Гризман показва ролята на Симеоне в израстването на когото и да било от футболистите.

Знаехме, че Антоан ще вкара дузпата, дори и да я беше изпълнил лошо. Дори и Тер Щеген да беше успял да докосне топката. И знаехме, че сянката на Меси ще изпълни по подобен безсилен начин онзи пряк свободен удар.

И свръхфутболните качества на звездите на Симеоне вече се забелязват от всички. Атлетико се превърна в чудовището на жребия. Няма по-добро доказателство за това от изказванията на Бутрагеньо и Бекенбауер, чиито единствени желания са да не им се падне именно Атлетико.

Рубен Амон , "Ел Паис"

Превод: "7 дни спорт"