Докато Уейн Руни бележеше своя 50-и гол с екипа на Трите лъва, с което стана най-добрият голмайстор в историята на националния отбор на Англия, един друг реализатор се нуждаеше от помощ. Бегъл поглед във вечната класация на Англия показа колко различни са съдбите на реализаторите. Вторият - сър Боби Чарлтън, се наслаждава на спокойствие на своята заслужена пенсия, като редовно посещава ложата на любимия "Олд Трафорд". Третият в класацията - Гари Линекер, грижливо поддържа своя тен и всяка седмица доказва статута си на най-популярен футболен тв водещ на Острова. 

Четвъртото място е за "каръка" Джими Грийвс чието име времето несправедливо изтрива от паметта, но чиято следа никога не може да бъде заличена от аналите на британския и европейския футбол. Тръгнал от "Челси", Джими бързо се утвърждава при големите. На 20-годишна възраст, по време на четвъртия си сезон като професионалист, той вече забива своя стотен гол в шампионата - хеттрик срещу "Манчестър Сити". Безспорна звезда на "сините", той завършва сезон 1960/61 с някакви си 41 гола от 40 мача. След несполучлива италианска авантюра, траяла само един сезон в "Милан", Грийвс, на когото Лондон адски липсва, се завръща в столицата и подписва за "Тотнъм", където остава 9 сезона. Достатъчно време, за да вкара 268 гола в 381 мача, да спечели 2 пъти Купата на Англия и най-вече - една Купа на победителите на национални купи, като на финала през 1962 г. вкарва 2 гола срещу "Атлетико" (М) - 5:1. И така само за 9 сезона Джими Грийвс става най-добрият играч в историята на Шпорите. 

С 366 гола за първенство - в тогавашната английска първа дивизия и в Серия А, Грийвс е чисто и просто най-добрият голмайстор в историята на петте най-силни шампионата в Европа, с един гол пред великия Герд Мюлер. За таланта на англичанина най-добре разказва в автобиографията си Хари Реднап, бивш мениджър на "Тотнъм" и "Куинс Парк Рейнджърс". "Бяхме на тренировъчното игрище на "Куинс Парк Рейнджърс", а "Скай спортс" повтаряше един гол на Меси. Той пробива в пеналта, прави пауза, изчаква всички защитници, а после и вратаря да плонжират в едната посока, а после плъзва топката в обратния ъгъл. Гледайки записа, моите играчи направо подлудяха. А аз им казах, че навремето Джими Грийвс бележеше по един такъв гол всяка седмица, че понякога и повече от един. Когато той поемеше топката в наказателното поле светът сякаш спираше, все едно някой е натиснал бутона "пауза" на дистанционното. Действието около него продължаваше, но човек би казал, че Джими е в някакво друго измерение по-бавен, по-спокоен, отделил своя дух от блъсканицата наоколо."

Само че през целия си живот Грийвс трябва да премине през 3 трагедии. Първата, ужасяваща, е когато 4-месечният му син умира през 1961 г. Втората - вече на игрището, е един тежък сблъсък с Жозеф Бонел в третия мач от групата на световното през 1966 г. срещу Франция. Контузен, той остава зад борда до края на шампионата. Вече възстановен за финала, Грийвс само гледа отстрани как заместилият го Джеф Хърст е определен за титуляр и влиза в историята с хеттрик. Той вижда как неговите съотборници се увенчават със световната титла, но като чужд човек, както сам споделя по-късно. "Аз танцувах на терена както всички останали, но дори в този миг на триумф и радост дълбоко в себе си аз чувствах тъга. През всичките ми години като професионален футболист аз мечтаех да играя финал на световно първенство. Пропуснах пред очите си мача на живота и от това болеше." Още по-гадното е, че по онова време само 11-те титуляри получават златен медал на победител.

Продаден по-късно против волята му в "Уест Хем", през 1970 г. Грийвс се запознава с онази, която ще се погрижи да съсипе по-голяма част от живота му: бутилката. "Аз напълно пропих 70-те години, бях пиян от 1972 до 1977 г. - споделя той пред "Гардън" през 2003 г. - Случваше ми се да изпия 20 бири през деня, после цяла бутилка водка, преди да си легна да спя." През февруари 1978 г. Грийвс решава да спре с пиенето. Окончателно. "Един ден си казах: "Дотук", и се отдалечих от това. За щастие до този момент никога повече не вдигнах чашата. Дали е имало моменти, в които бих искал да я надигна? Разбира се, както всички останали." Възстановен след тежък черен период, Грийвс се превръща в един от най-чаровните и популярни тв водещи, като оформя митично за онова време дуо с легендата на "Ливърпул" Йън Сейнт Джон, наречено "Сейнт енд Грийвси".

Миналия май 75-годишният Грийвс е покосен от мозъчен инсулт, който парализира краката му, без възможност да движи лявата си ръка, и ням в продължение на цял месец. Напуска болницата месец по-късно, Грийвс започва лека-полека да се възстановява, но се нуждае от 500 часа физиотерапия на обща стойност 30 000 паунда (€42 000). А той няма толкова пари. Тогава неговият бивш агент започва кампания за финансиране по интернет, за да събере сумата. Кампания, която тръгва много бавно в началото, а това вбесява бившия му съотборник Джордж Коен. "Наистина е поразително, че тези пари не бяха събрани от футболните хора! Че един от най-добрите футболисти, който съм имал щастието да видя, е оставен в такова тъжно състояние. Джими даде много на футбола и заслужава да му се помогне в този момент. 30 000 паунда не е някаква огромна сума. Днес това е средната седмична заплата на футболист от Висшата лига, а някои играчи печелят над 100 000 паунда на седмица. Някой от света на футбола би могъл да му дари пари, за да се излекува. Аз бих го направил, ако имах толкова пари." За щастие миналия уикенд бе оповестено, че първоначалната цел е изпълнена. 

А новият рекордьор на националния отбор на Англия Уейн Руни вече може на спокойствие да отпразнува постижението си. Грийвс обаче остава завинаги като автор на най-много хеттрици за Англия - цели 6. Джими има и много по-добър коефициент на вкарване с националната фланелка - 44 гола в само 57 изиграни мача.

Пол Пикар