Тренировъчната база на Тотнъм Хотспър. Добре дошли в новото царство на Антонио Конте. Само за две седмици „босът“, както наричат мениджърите в Англия, вече напълно се интегрира и потопи в новата реалност. Шефове, играчи и служители – в света на шпорите всички го слушат с изключително внимание, следвайки инструкциите му. Собствениците на лондончани са му дали ключовете, а в замяна очакват качествен скок в резултатите.

Конте приема „Гадзета дело Спорт“ с усмивка и показва удивителния спортен център, с който се хвали Тотнъм. На разположение са всички възможни екстри. Има басейни, офиси, хотели, фитнес, а грижата за десетките терени е изпипана до последния детайл. Докато разказва, отговаря и обяснява, специалистът държи в ръцете си футболна топка. Гледа я и сякаш иска да я попита за бъдещето, но въпросът не е като на Хамлет: „Да спечелиш или да не спечелиш?” А по-скоро при него е: „Колко време ще отнеме, за да спечеля?” Самият Конте признава, че е нужно търпение: „Тук има всички условия, за да се работи добре, но тепърва имаме много неща да свършим. Самият аз трябва да намеря начин да бъда достатъчно търпелив, но това не означава, че ще губим време. Напротив, нямаме дори минута за губене!”, казва наставникът на Тотнъм.

 
Мистър Конте, почивката при вас продължи едва 4 месеца…
– Само чарът на Висшата лига можеше да ме убеди да се върна на пистата толкова скоро. Когато президентът Леви ме потърси за първи път още през юни, му благодарих за интереса, но тогава усетих, че не бях готов. След двете тежки години с Интер, в които свършихме огромен обем работа, за да разрушим хегемонията на Ювентус, имах нужда да изключа щепсела. Кулминацията беше радостта от постигнатия резултат, но и голямото разочарование заради промяната в плана, която доведе до раздялата ни. Трябваше ми почивка. Когато обаче Леви ме потърси за втори път, той успя да ме убеди, че ме иска на всяка цена. Разбрах визията в неговия проект, което е много скъпа дума за мен.

За какво точно става въпрос?
– Говори за амбицията и желанието на Тотнъм да се отличава. Условията за работа са невероятни. Започвайки от стадиона, който е бижу за комфорт и мода за 1 милиард евро, за да стигнем и до базата, от която да останеш със зейнала уста. Без съмнение това е най-добрият спортен център, който съм виждал. Видно е, че подобна организация заслужава съответните резултати. Пред мен е предизвикателство, което пали светлина в очите и ме кара да умножа енергията си. Но имаме две пропасти за попълване…

Какви?
– Първата е вътрешна. Да имаме състава, който да е на нивото на тази база. Втората е външна. Да сме на нивото на топклубовете в цялата Висша лига.

Това е причината да ви вземат…
– Знам колко доверие са ми дали и това кара да се чувствам горд. Във всяко друго първенство толкова подреден клуб като Тотнъм щеше да е в състояние да преодолее бързо пропастта. Но тук сме във Висшата лига и това е най-трудният шампионат в света. Има четири колоса като Ман Сити, Юнайтед, Челси и Ливърпул, но също така още куп богати и амбициозни клубове като Евертън, Арсенал, Уест Хем… Всички искат да инвестират големи пари в Англия, вижте сега какво става в Нюкасъл.

Фабио Паратичи, с когото работихте отлично в Ювентус, сега е шеф в Тотнъм. Колко натежа неговото присъствие за вашия избор?
– Със сигурност Паратичи е важен елемент в повече. Винаги е плюс да работиш с човек, който те познава добре и има нужните качества и амбиции.

Какви са първите три неща, които трябва да направите, за да растете?
– На първо място е проблемът с постоянството. Да ги няма тези върхове и спадове. Когато пристигнах в предишния си отбор, веднага казах, че не искам вече да виждам Лудия Интер, а Стабилния Интер. За да си на върха и да останеш там, имаш нужда от постоянство. Безполезно е да победиш шампиона, ако в следващия кръг ще загубиш от предпоследния в класирането. На второ място трябва да променим манталитета. Да се премахне тази негативна аура, която кръжи около отборите, които в крайна сметка никога не печелят. Нужно е да започнем да вярваме, но за целта трябва да се приеме моят метод на интензивна работа с повишено внимание към детайлите и тактиката.

В Интер имахте Лукаку, а тук е Хари Кейн.
– Да, той е играч от много високо ниво. Имам честта да го тренирам. Разбира всичко веднага. Казваш му нещо и след една минута го прави. Има талант, физика, усет за гол и чисто футболна интелигентност. Виждал съм малцина като него. Неговата мечта е да спечели нещо с Тотнъм и аз искам да му помогна да го направи.

Да успеете с Тотнъм ли е най-голямото предизвикателство във вашата кариера?
– Винаги съм поемал отбори, които са в трудни моменти и тепърва е трябвало да се гради. Спомнете си Ювентус. Когато станах треньор, бяха завършили извън зона Европа (седмо място). Италия я взех след провала в групите на Мондиал 2014, а Челси идваше от десето място… Интер пък не бе печелил нищо от 2010-а, преди да отида. Сами виждате, че никога не съм правил удобни избори, но определено Тотнъм е най-трудното предизвикателство. Но поради същата причина е и най-стимулиращото.

А кой е шедьовърът на вашата кариера?
– Да върна цикъла на Юве беше трудно, защото играехме срещу Милан на Ибра, Неста и Тиаго Силва, Интер от златния требъл и Наполи на Кавани, Лавеци и Хамшик… Но истинският шедьовър беше скудетото с Интер! За две години свалихме една спортна монархия. Защото, ако не бяхме ние да прекъснем цикъла на Ювентус, те още щяха да са там отпред.

Очаквахте ли преди 6 месеца, че с Роналдо и Лукаку ще се преместите в Англия?
– Абсолютно не. Не очаквах, че ще свърши приключението ми в Интер.

Ами ситуацията с Лукаку и Роналдо?
– При всеки от двамата е различно, но е трудно да кажеш „не“, когато се отвори възможност да се завърнеш във Висшата лига като главно действащо лице. Със сигурност италианският футбол обедня заради раздялата с тях. Това са две звезди.

Кой ще стане шампион на Италия?
– Към момента изглежда, че ще се борят Милан и Наполи плюс Интер, но съм по-зает да мисля за Англия.

Каква е голямата разлика между Серия А и Висшата лига?
– Англия е повече интензитет и по-малко тактика, а това прави мачовете по атрактивни. Играта върви на постоянни пориви, атлетизмът е различен. Ако един играч не е силен, бърз и издръжлив, във Висшата лига не може да играе. Дори малките футболисти тук са направени от гранит. Английското първенство те прави по-добър. Не важи само за играчите, но и за треньорите. Самата обстановката, шоуто на терена, уважението и маниерите да изживееш играта като голямо спортно събитие… Всичко това е различно в сравнение с Италия. Полемиките и скандалите също са по-малко.

Какво се случва с националния отбор на Италия?
– Беше малко непредвидено да спечелим европейската титла. Щом това се е случило, значи всичко е работило перфектно и звездите на небето са се наредили по точно определен начин. Когато обаче станеш шампион, напрежението расте, очакванията също. Надявам се магията да се върне. В баражите има само един съперник, от който да се притесняваме – Португалия. Липсва топнападател като Лукаку или Кейн, но да не отписваме Имобиле. Във всеки мач той се бори и тича повече от всички.

 
Андреа Ди Каро, "Гадзета дело Спорт"
Превод на "Тема спорт"