И двата клуба от Манчестър - Юнайтед и Сити, имаха възможност да действат с размах на пазара, с огромни пари по сметките си за трансфери през последните години. Солидните разходи на Манчестър Сити датират назад във времето още от 2007/08 г., докато махмурлукът в Манчестър Юнайтед в ерата след сър Алекс Фъргюсън е причината и на "Олд Трафорд" да изпитват нужда да харчат солидно за нови играчи. 

След последните сделки общите разходи за трансфери в Манчестър Сити от 2007/08 г. досега достигнаха сумата от 1,4 млрд. долара (1,25 млрд. евро), а чистите разходи надхвърлиха 1 млрд. долара (890 млн. евро). Привличането на Кевин де Бройне от германския Волфсбург за 75 млн. евро беше осъществено едва 18 месеца след като Челси го продаде за 25 млн. евро. 

Докато на лондончани белгиецът струваше едва 8 млн. евро, когато през 2012 г. те го откриха в Генк. Генк, Челси и Волфсбург - всички до един са на сериозна печалба. А сега Манчестър Сити се надява, че тяхната рекордна покупка ще им помогне да направят запомнящо се участие в Шампионската лига както и да си върнат титлата във Висшата лига, която Челси им отне през последния сезон. Нарастването на разходите им до 204,38 млн. евро накара много хора да се чудят как изобщо се справят с финансовия феърплей и дали се вместват в неговите доста разтегливи условия.

Но трансферните суми са само едната част от финансовото уравнение. Отделно са приходите от трансфери и общият бюджет за заплати. Вземат се предвид и амортизациите, които клубовете трябва да изчислят спрямо срока на договорите на играчите. Например сделка на стойност 50 млн. евро за 5 години означава, че всяка година в отчетите се вписват 10 млн. евро амортизации. А трансферните суми могат да генерират печалба или загуба при продажбите. Ако след 2 години въпросният играч се продаде за 20 милиона, клубът трябва да впише загуба от 10 милиона, тъй като след 3 години от трансфера му са отписани 30 милиона. 

Една част от тайната е да си убеден, че имаш достатъчно футболисти, които можеш да продадеш, така че да излезеш на печалба. Като любопитното е, че лидерът на този модел беше Челси. Да продаваш на растящ пазар е сравнително лесно, въпреки че има риск пазарът да се промени и да тръгне надолу. Договорите на футболистите са за различен период, така че не е възможно да сме сигурни в прогнозите, но ако се върнем на трансферите на Манчестър Сити и ако приемем, че договорите на играчите са 5-годишни, сметката става точна.

Последният финансов отчет от Манчестър Сити беше за 2013/14 г. Нетната стойност на амортизацията на футболистите, като се изключи печалбата от продажбата на играчи, беше 104 млн. евро. Базирайки се на петгодишните договори на футболистите, през 2014/15 г. ще имаме редукция на амортизациите - 35,6 млн. евро от договорите от 2009/10 г. ще бъдат занулени и ще изчезнат. 

Ако се придвижим механично към трансферите от това лято, ще видим, че въпреки високото ниво на харчене Сити ще отчете сходно подобряване на финансовите показатели, базирани върху редукцията на "чистите амортизационни разходи". Но клубът ще се облажи и от всички трансфери, направени през 2010/11 г., които предстои да бъдат занулени по същата логика. 

Още повече че сезон 2010/11 г. беше пиков в трансферната дейност на Сити. Тогава бяха похарчени над 200 млн. евро за играчи и амортизацията би трябвало да е над 40 млн. евро.  Така, вместо да мерим Манчестър Сити с аршина на финансовия феърплей, по-добре да погледнем върху крайните сметки - клубът всъщност изчиства финансовия си резултат благодарение на нетния трансферен оборот и той намалява от 104 млн. евро на 82 млн., а след това на 51,6 млн. евро.

Единственето, което не се отчита, са сметките за заплатите, но като се имат предвид мащабите на сумите, Манчестър Сити има поле за маневриране, така че да се вмества във финансовите правила. Най-вече благодарение на новия 3-годишен договор на Висшата лига за тв правата на Острова, който е за общо €7 млрд. Така с оглед на очакваните €200 млн. от него за първо или второ място във ВЛ хвърлените на пазара за нови играчи пари бързо се избиват. И лесно се отчитат пред УЕФА.


Материал на списание "Форбс"
Превод на вестник "7 дни спорт"