Имаше време, много, много отдавна, когато ходехме на мач заради свободата. Магията беше не просто в драмата на играта, но и в славния хаос на всичко: съмнението, изблиците, песните и разделянето на различни "племена". Хората, които сега наричат феновете "клиенти", тогава щяха да изпаднат в ужас от това.

Беше време, много отдавна, когато футболът беше едно малко бягство. За някои ходенето на мач бе акт на бунтарство - възможност да изгубиш себе си в анонимността на тълпата и да се държиш така, както не би се държал в училище или на работа. Имаше правила, но те не бяха много.

Имаше и елемент на опасност в хаоса и анархията на изблиците и заплахата от насилие на стадиона и извън него. Това беше опияняващ и освобождаващ коктейл. За бунтовниците без кауза футболът бе възможност за 90 минути да се противопоставят на установения ред и статуквото. 

В годините, които изминаха от онези дни, играта бе изтръгната и отвлечена от нейните корени. Донякъде и ние позволихме това да се случи като отговор на катастрофата от "Хилзбъро", защото знаехме, че подобна трагедия не бива да бъде допускана отново и тези промени трябва да бъдат направени. 

Само че ние позволихме играта да бъде променена прекалено много. Оставихме други да откраднат футбола от ръцете ни. Седяхме и гледахме как разцепват и гонят традиционните фенове и как младата публика изчезва от нашите стадиони. 

Ние седяхме и гледахме как цените на билетите растат до там, че стават недостижими за мнозина, и как клубовете, преситени и подпухнали от парите от телевизията, превръщат нашите стадиони в убежище на корпоративния елит. 

Именно заради това феновете на Байерн протестираха срещу струващите 64 паунда (€89,6) билети за гости в мача от Шампионската лига срещу Арсенал на "Емирейтс" миналата седмица. Те говореха за нашата игра в минало време. Те говореха за нас като за загубена кауза. Те говореха за нас като за пример какво не трябва да допускат да им се случи на тях. 

"Такъв тип цени прави посещението на стадиона невъзможно за по-младите и социално неравнопоставени фенове", заявиха от Байерн. "Това унищожава фен културата, която е основата на футбола. В Англия това вече се е случило." 

И може би точно затова някой от кораба с глупаци, какъвто е УЕФА, си помислил, че той и неговата дискредитирана организация може да плаши феновете на Манчестър Сити да стоят в безмълвно послушание, когато техният жалък химн звучи преди срещите от Шампионската лига. Може би си е мислил, че не ни е останал никакъв дух. 

Нека първо да бъдем откровени относно химна на най-комерсиалния футболен турнир. Мелодията е част от съвременната американска доктрина, която не допуска феновете сами да създават атмосфера преди мача. Този химн е също така един символ на абсурдна, самодоволна, изкуствена и мошеническа надутост. These are the champions ("Това са шампионите") се казва в текстчето. Е, в повечето случаи - не, те не са шампионите. На "Етихад" в сряда вечер Манчестър Сити не бяха нашите шампиони, а Севиля не бяха шампионите на Испания. Това е стара забележка, но е уместно да се припомни: 

Цялата идея на Шампионската лига е основана на една лъжа. А това, че феновете на Сити освиркаха химна при изпълнението му, е нещо, което трябва да се отпразнува. То показва, че напук на това, което мислят привържениците на Байерн за нас, все още има живот и неподчинение в нашата фенска култура. Все още има воля да се опълчим на властта.

УЕФА заслужава презрението на феновете на Сити. Те заслужават и нашето. Спомнете си, че преди три години централата глоби Гражданите с 25 000 паунда, защото играчите им закъсняха с една минута за появата си на терена за второто полувреме на мача им в Лига Европа срещу Спортинг Лисабон. Това е с 8000 паунда повече, отколкото бе глобата за Порто за расистките обиди срещу Балотели по време на друг мач от втория европейски турнир. 

Има и куп други причини: подозрението, че финансовият феърплей е насочен към налагане и увековечаване на превъзходството на установения елит за сметка на тръгнали нагоре амбициозни клубове като Сити. Споменът за онези 200 фенове на ЦСКА Москва, подкрепящи своя тим срещу Гражданите в мач, който трябваше да се играе без публика в Русия, е друг пример. 

Може би трябва да прибавим и факта, че УЕФА, както и ФИФА, бързо се превръщат в символ на всичко, което е порочно във футбола. Водена от Мишел Платини, невъзмутим от разкритията, че е получил 1,35 млн. паунда от Блатер по мистериозен начин извън счетоводните книги, самата мисъл, че УЕФА трябва да учи на някакъв морал когото и да било, в този момент предизвиква смях. 

Може би се стигна дотук, защото седим безучастно от толкова отдавна и позволихме футболът да ни бъде отнет, за да може днес някакъв пръкнал се от УЕФА апаратчик да си мисли, че може да притиска Сити и неговите фенове към пълно подчинение. Може би, подобно на онези фенове на Байерн, и той смята, че английската фенска култура е вече в миналото. 

За щастие, когато УЕФА реши да си го изкара на Сити, те не избраха подходящите фенове. Защото в Сити винаги е съществувала непоклатима иконоборческа традиция, която е оцеляла и през пътя от "Мейн Роуд" до "Етихад", оцеляла е през шаловете с поделени наполовина цветове и емблеми, сандвичите със скариди и всички останали промени във футболната ни култура напоследък.

Всъщност може би именно чрез това изолиране на феновете на Гражданите УЕФА прави услуга на всички нас. Реакцията към тяхната диктаторска цензура, техният опит да прокарат червена линия през мислите на привържениците им показват, че УЕФА може би несъзнателно е разбудила нещо в самите нас. 

Това бе достатъчно, за да осъзнаем, че стига толкова! Стига играта е била в ръцете на мошеници и политици. Стига са ни казвали какво да не правим. Стига са ни обяснявали какво трябва да викаме и пеем, както и кого да аплодираме. 

Феновете на Сити ще продължат да освиркват химна на Шампионската лига, това е очевидно. Да се надяваме, че обичаят ще се превърне в характерна черта на нашата игра сега и че тя ще бъде подета от привържениците на други английски клубове, като Челси, Манчестър Юнайтед и Арсенал.

Има сила в солидарността. Начинът, по който феновете на Артилеристите аплодираха тези на Байерн, които бойкотираха първите пет минути от мача помежду им, ни дава пример за това. 

Футболните лидери ни провалиха. Това никога не е било по-очевидно, отколкото е сега. Може би затова освиркванията от феновете на Сити звучаха като прекрасна симфония за ушите на някои от нас. Бяхме тихи прекалено дълго. 

Оливър Холт, "Дейли Мейл" Превод на вестник "7 дни спорт"