Днес е трудно да се повярва в това, но през май 1998 г. Манчестър Сити се провали с гръм и трясък до третата по сила футболна дивизия на Англия. Пребиваването в мазето на английския футбол продължи цял сезон и едва през 2002 г. клубът се завърна във Висшата лига. 

Тъкмо преди началото на този сезон бе открит новият стадион "Сити ъф Манчестър", на който отборът играе до ден днешен. Пет години по-късно собственик на клуба стана печално известният бивш премиер на Тайланд Таксин Шинаватра, който преди това опита безуспешно да купи Фулъм и Ливърпул. 

Само след година обаче той продаде Манчестър Сити на управляващото семейство в Абу Даби, едно от главните емирства на ОАЕ. На шейх Мансур и неговия екип им трябваха 3 г. и около 1 млрд. паунда, за да превърнат Сити след 44 г. отново в шампион на Англия. С това обаче амбициите на шейха не се ограничиха.

През май 2013 г. бе обявен съвместен проект на Манчестър Сити и Ню Йорк Янкис - най-популярния бейзболен клуб и един от най-скъпоструващите спортни марки в света. Според споразумението срещу 100 млн. долара страните придобиха правото да заявят отбора в главната футболна лига Мейджър сокър лиг (МСЛ) от 2015 г. Манчестър Сити пое футболната страна, а Янкис предоставиха своята знаменита арена в Бронкс и достъпа до технологиите за реклама на отбора в най-големия мегаполис на планетата. По аналогия с клуба от Манчестър взе се решение да бъде използвано името "Ню Йорк Сити". 

През януари миналата година "Абу Даби Юнайтед Груп" на шейх Мансур купи срещу 12 млн. долара 80% от акциите на футболния клуб Мелбърн Хартс от втория по големина град на Австралия. Само няколко месеца по-късно отборът вече се казваше "Мелбърн Сити", като замени родните цветове с корпоративния небесносин. Впрочем именно в Мелбърн миналата година поддържаше спортна форма нападателят на Ню Йорк Сити Давид Вия, изигравайки 4 мача. 

Бе сключена и друга сделка, макар и на не най-големия футболен пазар на планетата. В рамките на глобално споразумение за партньорство между "Нисан", Манчестър Сити и други клубове, принадлежащи на инвеститорите от ОАЕ, 20% от един от най-титулуваните отбори в Япония - Йокохама Маринос, преминаха под контрола на новообразуваната "Сити Футбол Груп", която обедини всички футболни активи на шейх Мансур и неговото семейство.

Във футбола съществуват множество примери, когато няколко футболни клубове от различни страни принадлежат на един собственик. Концернът "Ред Бул" управлява отбори от Залцбург, Ню Йорк, Лайпциг и Сао Пауло. През 90-те години инвестиционната компания "Еник" владееше дялове в 6 европейски клуба, в т.ч. в Тотнъм, Базел и Глазгоу Рейнджърс. Отскоро пък Ерик Тохир е собственик на миланския Интер, както и на Ди Си Юнайтед от МСЛ плюс отбор от шампионата на Индонезия.

Подходът на "Сити Футбол Груп" се отличава от описаните примери не само по географски обхват, но и по целите, които преследват собствениците. Покрай огромния маркетингов потенциал, който се открива пред "Сити Футбол Груп", не бива да се забравя и за придвижването на националната авиокомпания "Етихад" и самото емирство Абу Даби на световната арена като цяло. 

Приятен бонус стана възможността елегантно да се заобиколи изискването на финансовия феърплей за превеждане на част от разходите на Манчестър Сити върху главната структура. На чиновниците от УЕФА това не се хареса особено и те санкционираха Гражданите от Манчестър, но още тази година всички въпроси бяха анулирани, когато стана ясно, че създаването на "Сити Футбол Груп" е продиктувано от преки комерсиални интереси. Освен споменатия договор с "Нисан" през лятото тази година бе обявено и глобално споразумение с един от лидерите на софтуерния пазар - компанията САП. 

Освен собствените си владения "Сити Футбол Груп" има договори с 12 клуба от Норвегия, Белгия, Швеция, Холандия, Испания, Португалия и други страни за наем на млади играчи, обмяна на опит и информация. В ЮАР и Гана работят младежки академии на "Сити Футбол Груп". 

Когато в края на октомври стана известно сключеното споразумение между ФК Химки и авиокомпанията "Етихад", мнозина недоумяваха какъв търговски интерес съзира в отбор от трета руска дивизия един от най-големите спортни рекламодатели в наши дни. Спецовете са убедени, че зад оскъдните информации се крие началото на голям проект, за който няма да бъде съобщено преди изборите за президент на ФИФА и окончателното потвърждаване, че световното първенство през 2018 г. ще се състои именно в Русия. Така че отсега започвайте тихичко да следите за Химки, докато още не се е превърнал в Химки Сити.