Всичко за Даниеле Де Роси. В ексклузивно интервю за Massimo Ambrosini в „DAZN“, настоящият треньор на Дженоа разказва за себе си, превъртайки лентата на спомените. Де Роси преразказва приключението си като треньор на Рома, което завърши с уволнението му, говори за отношенията си с някои треньори и за момента, в който сложи край на кариерата си като футболист.

На 29-и декември в последния мач за календарната година Дженоа гостува именно на Рома. Там, където Де Роси бе легенда като играч и където не получи доверие като треньор. Това ще е първият му мач в кариерата срещу Рома. И той се връща към приключението като треньор на Вълците.

„Сега, като гледам, малко съжалявам за това, което се случи, те постигнаха успеха, който бях предсказал. Имах ясен план: първата година се гради, втората се расте, третата се бори за шампионската титла. Не бяхме луди да заложим на тази група, която според мен е много силна. На футболно ниво винаги съм имал голяма свобода, те ми се доверяваха, започнаха да ме питат за неща, преди да ме потвърдят за следващите три години. После нещата малко се объркаха и съжалявам, но аз и моят екип не заслужавахме това, което се случи“.

„Никога не си готов за уволнение, беше септември. Дали го възприех като несправедливост? Мислех и продължавам да мисля, че съвестта ми е чиста, никога не съм предал хората там, никога не съм използвал „властта”, която имах в този град, за да се защитя и да се обърна срещу играчите; ако бях се предал, нямаше да съм толкова горд от това, което постигнахме”, продължи Де Роси.

„Уволнението се преживява тежко, защото спираш да правиш това, което обичаш. Не мисля, че съм изпитвал по-голяма болка от уволнението от Рома, отколкото от Спал: когато се сбогувах във Ферара, бяхме в по-грозна зала от тази в Тригория, с по-слаби играчи, с по-слаб клуб, но болката е същата, всички момчета плачеха. Остава ти чувството за незавършеност, онова „Оставете ме да го направя, ще го оправя”. 

Де Роси призна, че мача в понеделник срещу Рома е много странен за него. „Мачът срещу Рома ще бъде специален, любопитен съм. Винаги съм искал Рома да печели, това е нещото, което ме разсмива най-много, защото цяла седмица ще трябва да работя, за да ги накарам да загубят”.

„Имало ли е възможност да се върна в Рома? Не мисля, че някога е имало такава възможност. Те направиха толкова очевиден и ясен избор, но не мисля, че това би било правилният ход за мен, макар че, разбира се, бих се върнал веднага, защото вярвам в отбора и в играчите“.

Днес в Дженоа Де Роси признава, че не е отхвърлил много предложения, преди да приеме поста на треньор на Грифоните. „Не съм отхвърлил нищо, защото имах желание да тренирам, отхвърлих може би категорията и някои ситуации, в които не виждах много ясно, другите са ме отхвърлили. В първите две изживявания като треньор имах проблеми, по различен начин, с ръководителите“.

„В Спал с един мениджър изяснихме нещата, все още го чувствам. В Рим имах проблеми с изпълнителния директор, нищо сензационно, но все пак проблеми: не искам да се създава впечатлението, че имам проблеми с ръководителите, не е така. В Спал говорих колко не съм доволен от трансферния пазар и от някои динамики на пресконференцията, президентът се ядоса, това беше Джо Такопина, имахме директни и приятелски отношения и той ми каза: „Кой ти е казал, че можеш да казваш истината?“. Тогава разбрах много неща“. 

В глава „Треньори” Де Роси говори за някои от треньорите, които са работили с него и не само. „Спалети беше и е гениален: той е един от онези треньори, които винаги ми обясняваха какво ме карат да правя, може би не винаги беше правилно, но винаги имаше причина. Същото важи и за Антонио Конте. Нищо не беше оставено на случайността, всичко беше с цел да играеш по-добре. Дори Раниери казваше: „По-добре е една посредствена идея, споделена от всички 11, отколкото една гениална идея, която изпълняват 4“. Аз „поглъщах“ срещите на Спалети, правех го, защото винаги съм бил любознателен, харесваше ми да разбирам“.