Една изключително впечатляваща атака. Рома заема централно място в Серия А с незабравим старт на шампионата и поредица от впечатляващи голове. Десет гола в три кръга не са само безспорен рекорд в Италия, но представляват елитен резултат и в европейския контекст: само Барса, с 12 гола, е успяла да се представи по-добре в петте най-големи континентални първенства, докато Реал Мадрид върви със същата скорост като „джалоросите“. Важни голове, магически моменти, постигнати на всяка цена, които потвърждават раждането на супер офанзивен потенциал и веднага изстрелват отбора в международна лига само няколко дни преди дебюта в Шампионската лига срещу Фенербахче. 

„Жълто-червената“ голова машина вече се движи с изключително висока скорост, съперничейки си само с големите испански отбори. Защото футболът на Джанпиеро Гасперини остава „тотален футбол“ (изграден върху владеенето на топката и високо поставения на терена център на тима), в който голът се превръща в обсесия. Емблематични са последните минути от мача с Аталанта на „Олимпико“ миналата събота: 4–5 играчи постоянно в наказателното поле, способни да си сътрудничат в тесни пространства, разположени пред наказателното поле на отбора от Бергамо и готови за решаващия удар. Ударът бе отбелязан от Суле в добавеното време, но в много други случаи Рома би могла да вкара гол, ако не се беше сблъскала с Карнезеки, който бе в изключителна форма. И именно способността да се създават положения в наказателното поле – цели 17 от началото на първенството – е статистиката, която вероятно най-много дава повод за размисъл: 3,78 очаквани гола срещу „Фиорентина“, 4,14 срещу „Лече“, 3,54 срещу „Аталанта“. Цифри, които потвърждават скока в качеството на отбора в атака: 68 удара, от които 47 именно в наказателното поле, и 31 само в мача с бергамаските – доказателство за доминация, започнала още от първите минути на „Олимпико“. 

Затова не е изненадващо представянето на играчите на „джалоросите“ – всички са амбициозни и готови да си извоюват дори и само малко игрово време през второто полувреме, само за да се покажат. Дибала е навсякъде – с 253 минути в първите три кръга. Мора придава класа и ефективност в ключова роля – в лявата част на полузащитата, където отдавна липсва специалист. Има и този решаващ Суле с неговите финтове и ударите с хирургическа прецизност (вижте мача с Аталанта), този Кастро, който се вписва перфектно в най-напрегнатите моменти (две греди срещу отбора на Сари), без да забравяме Уесли – неизчерпаем източник на подавания за нападателите. Отделна глава заслужава Мален: голмайсторът на Серия А с 5 гола иска да бъде движещата сила на „Рома“ срещу „Интер“, като се кандидатира да стане „анти-Лаутаро“. Борбата за гол току-що започна и обещава силни емоции. А холандецът мисли само за трона на голмайсторите.