„Головете са като кетчуп – понякога не искат да излязат, но после идват накуп“. Тази фраза излезе от устата на Кристиано Роналдо, като все пак той призна, че я е чул от някого. Със сигурност обаче не е от устата на някой съвременен български нападател. Защото те просто не знаят да вкарват.

След два месеца Александър Тонев ще стане на 26 години – прекрасна възраст за футболист. И крилото от Елин Пелин имаше всички предпоставки да направи прилична кариера досега. Без особени затруднения предишните и сегашния му мениджър му осигуриха гастроли в Полша, Англия, Шотландия и Италия. Ако има обаче една константна величина в представянето му в последните три първенства, то това е головата му немощ.

Някъде в средата на януари ще се навършат 1000 дни, в които Тонев не се е разписвал! Последното му попадение бе с екипа на Лех Познан, който го продаде за 3,2 млн. евро на Астън Вила. Оттам насетне Сашо не се вписа нито в тима от Бирмингам, нито в Селтик, нито сега във Фрозиноне. Престоят му Глазгоу бе белязан от расистки скандал – по същество нелепа случка, раздухана от потърпевшия тъмнокож, а жертвата е идеална подбрана – безсловесен чужденец, оставен без кой знае каква подкрепа освен на думи от клуб и федерация.

Серия А изглеждаше като нов шанс за възраждане на кариерата му. Началото не бе толкова зле, а Фрозиноне все още успява, макар и с мъка, да се крепи над чертата. Дотук Тонев игра в 8 мача, но само в 4 бе титуляр, и то само веднъж от края на септември насам. Скорошната кончина на дядо му вероятно също му повлия психически, но е факт, че треньорът Роберто Стелоне вече напипа точния състав, а Сашо няма място сред титулярите. Българинът бе пробван и по двете крила, но към момента му е непосилно да измести Содимо или Паганини на някои от фланговете.

Низвергнат в момента, с бъдеще, обвито в мъгла, е и Венцеслав Христов. Навършилият преди по-малко от месец 27 години таран, син на българин и украинка, някога бе желан от Левски, ЦСКА и Лудогорец, а сега поддържа форма със Славия. Извън България порита за несъществуващия вече Металург Донецк (4 мача, 0 гола), Риека (6 мача, 2 гола) и Шкендербеу (9 мача, 1 гол).

Никъде не се заражда дори шест месеца. Твърди се, че проблемите му в последния клуб са свързани със смяната на мениджъра му, тъй като предишният му отмъщавал. Едва ли обаче дори в Албания биха си лишили с лека ръка от качествен нападател. Договорът му с Риека е до лятото на 2017-а, от януари Христов трябва да е на „Кантрида“. Къде ще играе напролет, е друг въпрос.

Както и в гореспоменатите два случая, така и при куп други родни футболисти, изборът на нов клуб се оказва повратен миг. Нарицателен пример как всичко може да се обърка е Николай Михайлов, преминал като метеор от групите на Шампионската лига през дълбока резерва в италиански средняк до аутсайдер в турския елит.

Каква муха обаче бе влязла в главата на Илиян Мицански, че от Германия да отиде в Южна Корея, дълго време ще остане загадка. Логичното обяснение са парите, но след едва 8 мача тази есен и нито един отбелязан гол с екипа на Сувон Блууингс, дори класирането за азиатската Шампионската лига на тима му не прави вкуса на ориза по-хубав за нападателя от Сандански. За последните 15 месеца Мицански е отбелязал само 2 гола – един на Италия и един на изпадналия от Втора Бундеслига Ален през април.

Вероятно всеки от тримата споменати нападатели е искал да направи по-добра кариера, да остане с нещо в историята, да играе с родината си на голям форум. Очевидно е обаче, че на тях това няма да им случи. Проблемът е, че селекционерът Петев няма и кой знае какъв избор.

Останалите трима чужденци сред нападателите му са Валери Божинов, Андрей Гълъбинов и Димитър Рангелов. Първият отдавна е приключил с футбола, вторият отказва да участва в безсмислени каузи, а третият няма гол за клуба си от май насам. Е, дали някога България е имала по-ялова атака от настоящата? Дори в А група на първите три места при голмайсторите са чужденци…

Материал на "Тема спорт"