свързани статии

Димитър Бербатов даде за списание СПРИНТ едно от най-откровените и обширни интервюта в дългата си кариера на публична личност. Звездата говори за футбола (наш и световен), за децата (негови и други),, за първите, за настоящите и за бъдещите си стъпки в живота, за Георги Аспарухов и Пламен Гетов, за какво ли не.

Бербатов особено се запали по свръхнаболял въпрос – за БФС. В интервюто, дадено през октомври, Димитър остана актуален и днес - сякаш прогнозира развитието на ситуацията. Ето мнението на славната деветка по темата.

- Какъв е шансът да се кандидатирате някога за президент на БФС? Остана ли амбицията да оправите футбола?
- Имам много разговори със себе си по тази тема. И с мои близки. Ако някой каже че е 100 процента готов за подобен пост, значи е безрасъден...
    
Но моментът е такъв, че трябва радикална промяна във всичко. Всичко! Имаме ситуация, знак на съдбата, че нещата трябва да се променят драстично, изцяло. Изцяло! Имената, които се въртят напоследък из медиите, не са промяна. Сменяш един човек с друг и всичко си остава както преди. Лицата се менят, системата – не.

Който да е президент на БФС, трябва да е независим, нов човек, независим и финансово, да има добро име. Трябва да е подредил своя живот, за да подреди и БФС.. Трябва да има добро име в УЕФА, да говори езици..

Ние сме малка държава и е наложено мнение, че всеки познава всеки. И може да му говори свойски, приятелски. Това усещане за близост позволява на хората да си звънят и – може ли това или онова. Няма лошо, на всеки му се случвало да звъни на някого за нещо. Но когато тази близост се използва за неморални неща, и не знаеш къде е границата, която не трябва да минаваш, тогава е проблем.

Затова нов човек трябва да прави промени в ръководството на футбола като цяло, и в изпълкома, който да е без клубни президенти. Плюс промени в съдийската комисия, в администрацията на първенство... И най-вече в развитието на детско-юношеския футбол в България.

Но имената, които се въртят в пространството... Това не е зов за промяна. Не бива да има оплитане в отношения, близости, приятелства.

За президента също трябва да има мандатност! Примерно два мандата. Нещо, върху което добре да се помисли сериозно. И този човек да има много силен екип! Сам няма как да промени каквото и да е.

Тъй като делегатите на конгреса избират президента, те трябва да искат промяната. Иначе нищо няма да се случи.

Трябва една трета от делегатите да поискат конгрес, за да се случи. Е, къде са те? Къде са в момента, когато трябва да реагират и да действат. Защо мълчат? Нали уж искаме промяна, а никой от хората, които могат да я извършат наистина - защото те избират кой да ги ръководи и представлява, не действат. Това е висша форма на безразличие и нежелание за промяна. И то от родните ни футболни клубове, а това само по себе си говори много

Защото делегатите представляват своите отбори - същите отбори, които трябва да развиват добри играчи, за да се вдигне нивото на футбола ни. И ако те не искат и не виждат, че трябва цялостна промяна на управлението, за да има възможност за развитие както на техните клубове, така и на футбола ни - лошо! Защото, когато казваш, че искаш промяна, и моментът за нея настъпи, а ти пак избереш старото, това вече е лицемерие. И тогава трябва да се търси сметка от тях.

Отивате репортери, медии, намирате отговорник на зоналните съвети, тъй като той организира делегатите на отборите от своята зона, и го питате защо е гласувал така и така?

Сложно е, но и просто. Трябва да се смени системата като цяло, а не само един човек.

А има и наложено мнение, че за да управляваш, трябва да си над определена възраст. Мнения от рода на „Той още е млад... Той още е зелен...“ Е, ще чакаме да стане някой на 62 и тогава ли ще е узрял да ръководи?...

Ето, аз ръководя фондацията си вече 11 години. Това е работа с много хора, управление на бюджети, взимане на решения, делегиране на права на точните и отговорни хора. Аз мога да имам много повече опит от един човек, който е на 50 примерно! А в същото време да се уча на други неща от хора по-млади от мен. Възрастта не значи повече опит и знание. Вече не! Трябва все повече кадърни млади хора да навлизат в структурите на БФС, за да се движим в крак с времето.

Виждаме също как няма уважение дори между хората, които управляват футбола. Поне го дръжте това зад затворени врати... Подобни неща показва как се ръководи - хаотично.

А като видиш, че след толкова време нещата не се получават, имай поне малко достойнство и поеми някаква отговорност, дай си сметка, че може би и ти си част от причината нещата да не се получават, и си тръгни.

Както се сменят треньори, футболисти, същото важи и за ръководителите. Как все всички други са виновни!

Всички, които обичат футбола, и имам предвид цялата футболна общественост, трябва да поиска промяната и да я търси активно!