Докато контузия спря устрема на Илия Груев с Лийдс, Кирил Десподов остава без конкуренция за най-добре представящ се българин в чужбина през есенния дял. Капитанът на националния отбор може да търпи критики по всякакъв повод и да бъде сочен с пръст след всеки провал на трикольорите, но никой от нашите зад граница не може да се мери с неговите 7 гола и 9 асистенции с екипа на ПАОК.

Отборът му гони втора поредна титла в Гърция и се намира само на точка зад лидера Олимпиакос. Освен това играе в Лига Европа и има реални шансове да продължи в турнира и след основната фаза. На международната сцена Десподов опъна мрежите на Шамрок Роувърс, РФС Рига и Ференцварош. Имаше късмета да поиграе макар и 15 минути на митичния “Олд Трафорд” при поражението с 0:2 през ноември. Ако броим общите му показатели, откакто премина в ПАОК, той има 20 гола и 22 асистенции за 76 мача, което е доста приличен актив на фона на доста сивото представяне българите в чужбина през последните години.

Липсата на наши представители в Топ 5 лигите на Европа продължава, но има надежда това да се промени още през следващия сезон 2025/26. Илия Груев и неговият Лийдс са водачи в класирането на Чемпиъншип и след като пропуснаха промоцията на косъм през миналата кампания, йоркширци този път изглеждат готови и уверени да направят решителната крачка. Завръщането на българското знаме в Серия А на Италия също е реална възможност. Петко Христов (Специя) и Валентин Антов (Кремонезе) играят редовно и на солидно ниво във второто ниво на Ботуша. Намират се съответно на трета и четвърта позиция, което е отлична изходна точка за атакуване на директна промоция. Христов е капитан на своя Специя и е доста учудващо защо не взе участие в нито един двубой за националния отбор при Илиан Илиев. Дали пък между двамата не тлее конфликт, който още не е изгладен?

Скромният Елверсберг с Лукас Петков сензационно има шансове да влезе в Първа Бундеслига. Тимът на българския национал, който е роден в Германия, се движи само на точка зад втория Карлсруе, а Петков не е пропуснал нито един мач, откакто премина на „Валдщадион Кайзерлинде”. Класиране в елита няма да бъде нещо непознато за него, защото с Аугсбург той има 8 мача в Първа Бундеслига. В националния отбор обаче още не може да се наложи. Откакто Илиев е селекционер, Лукас има само 30 минути в контролата с Азербайджан (1:1).

На асансьора нагоре трайно се качи Георги Миланов, който пристигна в Динамо Букурещ с мисията да му помогне да се спаси от изпадане. След като тази цел бе изпълнена, кучетата от румънската столица направиха страхотен скок и се намират само на 1 точка зад лидера в класирането Университатя Клуж.

В напълно обратна посока обаче е движението на нашите в Полша. След като през миналия сезон Симеон Петров и Алекс Петков се бориха за титлата с Шльонск, сега се намират на дъното в класирането и с новия треньор Анте Шимунджа ще водят тежка битка за оцеляване през пролетта.

По петите на Кирил Десподов по резултатност се движи Георги Минчев, но неговите 6 попадения (с едно по-малко от играча на ПАОК) са отбелязани на доста по-ниско ниво във втория ешелон на Турция. Минчев, който през лятото бе спряган за ЦСКА, се разписа 6 пъти за Юмраниеспор, като 2 от головете бяха от дузпи.

В европейските турнири българското участие не е свързано само с Кирил Десподов. Георги Костадинов и неговият АПОЕЛ Никозия вече преминаха успешно през основната фаза на Лигата на конференциите и ще играят плейоф за осминафиналите срещу словенския Целие. Халфът, играл у нас за Лудогорец и Левски, също се наслади на своя миг слава, отбелязвайки важен гол за победата с 3:1 над Ноа Ереван. Във вътрешното първенство обаче представянето е доста посредствено. Отборът няма да успее да защити титлата си от миналата година, тъй като е чак пети с изоставане от 12 точки спрямо лидера Пафос.

И докато за АПОЕЛ мечтите за втора поредна титла отлетяха, нарастващи надежди да стане шампион има друг българин зад граница – Йоан Стоянов. В конкуренцията на отбори като Макаби Хайфа и Макаби Тел Авив ще бъде изключително трудно за Апоел Беер Шева да устиска лидерската позиция в Израел, но тимът от пустинята Негеф вече е доказвал шампионските си умения с титлите през 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Материал на "Тема спорт"