Шампионската Лига се завърна и ни разочарова или обратното - никак не ни разочарова с предложените емоции. Зависи от гледната точка.

В двата най-интересни мача бяха показани два червени картона и бяха отсъдени три дузпи. Нито едно от съдийските решения не можеше да се нарече скандално. Но въпреки това всички коментират тези отсъждания.

И нормално - те до голяма степен предопределиха победителите не само в съответните мачове, а и за това кой ще продължи напред в четвъртфиналите на турнира.

Според мнозина нямаше дузпа за нарушението на Мартин Демикелис срещу Лео Меси, а пък червеният картон на Войчех Шчесни е бил пресилен. Особено за втората ситуация бе освежаващо да се види почти пълното единодушие на баварците, които се съгласиха, че вратарят на Арсенал е можело да се размине с изгонването.

От една страна, като се замисли човек - какво им пречи да го признаят? Мачът така или иначе е свършил. По-добре да покажат джентълменство. Силният е благороден, подобни изказвания печелят симпатии.

Но защо тогава всички отбори не реагират по този начин? Дори и да си признаят, че са подкрепени, това няма да промени решението със задна дата.

Разбира се, никой не иска да му излиза име на "съдийски" отбор. Универсалният отговор на отборите, когато получават съдийски решения в своя полза е, че в рамките на дълъг период от време, те се компенсират с отсъжданията в тяхна вреда. Обективно погледнато, ако се абстрахираме от най-дълбоките теории за конспирациите, това трябва да е точно така.

Но кой следи за това колко са грешките в полза и във вреда за всеки отбор? В днешно време се появиха много фирми за водене на статистика, но нито една от тях не отчита "грешни" дузпи, картони, засади, втори жълти, директни червени картони и т.н.

Преценката за това кой отбор е с положителен или отрицателен баланс на съдийските грешки е субективна и всеки я смята на ум. По памет. Очевидно тя няма как да е напълно задълбочена и да обхваща целият спектър. А съвсем отделен, но никак не маловажен е факторът, че за повечето съдийски отсъждания така или иначе няма консенсус дали са ощетили отбора или не.

Въпреки това за много клубове има възприето мнение дали са "подпирани". Това мнение разбира се не е постоянно и се променя в зависимост от тенденцията. Но то се влияе в огромна степен от общата реакция. Справедлива или не. Задълбочена или не. Когато повторят сто пъти, че сестра ти е к****, ходи обяснявай, че нямаш сестра.

Във футболът този принцип сякаш важи с не по-малка сила. Който отбор има най-силна кампания по отношение на грешките в своя вреда (или в полза на съперниковите отбори), той създава най-силно впечатление. И влияе най-силно върху публичното възприятие.

Именно затова е изключително рядко футболистите или мениджърите на водещите отбори открито да признаят, че отборите им са били подкрепени. Защо излишно да се накланя везната на публичното мнение, като и без това съперниците ще направят всичко възможно да вдигнат колкото се може по-голям шум?

Един от най-големите майстори в това отношение е всепризнатият цар на психологическите войни Жозе Моуриньо. Португалецът отдавна спечели вниманието на медиите с остроумието си и затова е абониран винаги за най-големите заглавия. Някои негови колеги се опитват да се изправят срещу него на медийния фронт, като успехите им са променливи. Арсен Венгер пък е легендарен с неговото "Не видях добре ситуацията", дори и когато всички в Северна Корея знаят какво е станало.

Факт е обаче, че всичко това влияе малко или много на съдиите. Луис Суарес не получи очевидна дузпа, защото е набеден за симулант. Никой съдия не иска да бъде обвинен в това, че е част от тенденциозна кампания.  И така кой в по-голяма, кой в по-малка степен, но неизбежно съдиите се влияят от публичното мнение. Което в днешно време, с развитието на медиите, форумите и социалните мрежи може много лесно да бъде наклонено в една или друга посока. Като с най-голямо влияние са тези, които говорят най-много, с най-цветисти, остроумни и гръмки изказвания.

Или иначе казано - най-шумният печели.

Филип Георгиев. Gol.bg