Сякаш 2010 г. е дата от учебниците по история: границата между две епохи. От главни герои до статисти. Европа на Италия, която вече няма мечти за Шампионската лига. „Интер“ от требъла на Моуриньо (понякога нещата се повтарят, за да затворят кръга), Ето’о и Матераци, беше последният италиански отбор, вдигнал трофея. След това – космическа празнота: четири загубени финала, два от „Юве“ на Алегри, два от „Интер“ на Индзаги. Без нито един клуб в първата осмица, дори „Интер“ вече се е отказал. На 5 юни 2027 г. на стадион „Метрополитано“ в Мадрид, в деня на финала, ще са минали седемнадесет години, от последния италиански успех. Това никога не се е случвало, дори и по времето на славната Купа на шампионите.

След първите два кръга от това издание изглежда леко оптимистично да си представим италиански отбор, който да се бори за последните 90 минути: никога италианците не са започвали толкова зле. Приличат повече на нидерландски, португалски или шотландски отбори. Дори „Аякс“, „Порто“ и „Селтик“ някога се бореха за успех, но после историята взе друг обрат, империите се разпаднаха, а сега Италия рискува да се задоволи с новата си категория, между Лига Европа и Лигата на конференциите. 

Този сезон за италианците много прилича на старта на Гран при от „Формула 1“, в който „Ферари“ остават на светофара при старта и няма дори един Антонели, за когото да викат. Осем мача, шест загуби, единствената победа беше на „Комо“, плюс равенство на „Рома“ с „Фенербахче“, който после допусна шест гола (на нула) от „Астън Вила“. Общо четири точки. Ако днешното класиране беше окончателното, Фабрегас щеше да влезе в плейофите като фаворит, а три отбора щяха да отпаднат веднага. Сравнението с водещите първенства е плашещо. Испания и Англия са събрали по 24 точки, Германия – 16, но дори Украйна, Норвегия и Нидерландия са постигнали повече. Разбира се, в шест кръга все още може да се случи всичко. Не може да свърши така. И то поради конкретни причини, които се свеждат до една магическа дума: ранглиста. Това не е непосредствен риск, но ако продължат така, рано или късно италианците рискуват да загубят четвъртото място в Шампионската лига, да не говорим за мечтата за петото. 

Че това е структурна, а не епизодична ситуация, изглежда се потвърждава от още един неоспорим факт: поредицата от положителни резултати в Шампионската лига и Лигата на конференциите. С негласното подозрение, че това се е превърнало в новото ниво на италианците. Днес да се предполага, че италиански клуб ще спечели Шампионската лига, е ерес – само Испания, Англия, „Байерн“ и ПСЖ могат да претендират за най-високото постижение в Европа. Кръгът на претендентите се стесни. Но за другите две купи нещата стоят по-различно. „Ювентус“ се показва по-резултатен и смъртоносен, отколкото се предполагаше: първо НЕК, после „Селта“, която все пак говори испански – език, който е труден за италианците в Европа. „Милан“ поне начерта неизтриваема граница, която го отделя от по-слабите отбори, след урока, който му даде „Бенфика“. А „Аталанта“ стартира така, както изисква ролята ѝ. 

Между нас казано: в Лига Европа и Лигата на Конференциите няма особено впечатляващи състави. Бенфика изглежда най-силният отбор, поне най-пълноценият, ако се вземат предвид опитът, дълбочината на състава и статута. Милан вече претърпя поражение, а кой знае как ще се справи Ювентус. Има три английски отбора, Леверкузен, Лион, Олимпиакос, Бешикташ, но групата се разпада и няма нито един истински гранд от Шампионската лига. Същото важи с двойна сила за Лигата на Конференциите, където Аталанта е отборът с най-високия ранг. Да, трите италиански отбори са сред фаворитите. 

От прочутата 2010 г. на Интер насам италиански клубове са спечелили една Лига на Европа (Аталанта 2024) и една Лига на Конференциите (Рома 2022). Все пак това е капка в морето от английски и испански успехи. Но в Лигата на европейските шампиони има и двата загубени финала на Рома (2023) и Интер (2020) – и двата срещу Севиля, както и още два полуфинала на „джалоросите“ (2024 и 2021) и два на Юве (2023 и 2021). През последните девет сезона винаги има италиански клуб поне до четвъртфиналите, като 2017 г. е последният сезон, в който нямаше никой в топ 8. Не печелят, но са конкурентоспособни. В Лигата на конференциите се представят дори по-добре: ако Рома спечели първия финал, в следващите два Фиорентина загуби от Уест Хям и Олимпиакос, а през 2025 г. отпадна на полуфинала срещу Бетис. Но винаги е стигала до края. 

Шампионската лига е друга история, тя е „Големият шлем“ на футбола. Лига Европа е Мастърс 1000, Лигата на Конференциете - 500, но няма смисъл от претенции, защото испанските, английските и германските отбори се борят да спечелят тези трофеи, сякаш са най-ценните: след онзи требъл на Интер, Испания спечели 8 пъти Лига Европа, а Англия — 5. Те не се отказват пред нищо. „Челси“ спечели Лигата на Конференциите, а след това замина за Америка, за да спечели Световното първенство за клубове. В Рим с право отпразнуваха победата над „Фейенорд“ като шампионска титла.