Втора поредна вечер представителите на Англия действаха непозволено в наказателното поле и превърнаха зрелищен мач в упражнение по оцеляване. Мартин Демикелис от Манчестър Сити бе последван от вратаря на Арсенал Войчех Шчесни срещу Байерн. Да не би да тече кампания за намаляване на състава на футболните отбори?

Нито Сити, нито Арсенал имат някакво право да се оплакват. Демикелис закъсня с влизането срещу Меси. Шчесни остана заблуден от взетия назаем от спортната гимнастика скок на Робен и го закачи при приземяването.

Понякога изглежда прекалено едно нарушение да се наказва едновременно с дузпа и червен картон. Но ако не бъдат налагани тези санкции, защитниците биха спирали непозволено всяка чиста голова атака, надявайки се, че вратарят им ще спаси удара от бялата точка.

До момента, в който Арсенал се добра до съблекалнята си на почивката, в този мач вече имаше две пропуснати дузпи и един вратар, прибрал се рано под душа. Байерн беше владял топката в 69% от времето. А единайсетметровия наказателен удар за Артилеристите бе пропиляло рекордното им попълнение – Месут Йозил, чието представяне беше доста обезпокоително.

Докато всички около него препускаха в отчаян опит да удържат великолепната халфова линия на Байерн, Йозил губеше единоборства и изглеждаше обзет от пълна апатия.

Шчесни не можеше да вини нито италианския съдия, нито съдбата, нито немското лоби в УЕФА в епизода, при който беше изгонен. Причината за случилото се беше собственото му безразсъдство. Вратарят, който направи неприличен жест, докато напускаше терена, имаше късмет, че Алаба удари гредата от бялата точка.

Няма смисъл да се обвиняват чужденците и да се разсъждава, че щяхме да станем свидетели на равностойни сблъсъци във вторник и сряда, ако не бяха червените картони. Допуснатите грешки се наказват. Те са част от играта. И в двата случая представителите на Висшата лига сами се лишиха от шансове за добър резултат.

Зрителите очакваха да видят дали Манчестър Сити се доближава до класата на Барса и дали Арсенал се е придвижил в правилната посока в сравнение с миналата година. Няма как да сме сигурни, когато единият отбор играе, но истината е, че Барселона и Байерн задържат топката много по-добре, отколкото водещите английски отбори.

При 14-ото си поредно участие на 16/финалите в ШЛ Арсенал се изправи срещу европейския и световен клубен шампион, чийто изключително обаятелен треньор е по-млад, по-енергичен брадясал клон на Арсен Венгер. Добрият стар Арсен вероятно завижда на Гуардиола, който успява да наложи безкомпромисно идеите си, въпреки че е толкова млад.

Навремето това беше едно от най-характерните качества на Венгер. Между 1996 и 2005 г. концепцията му за стремителна, отмерена игра породи футбол с качество, срещано твърде рядко на Острова. Тя донесе и доста трофеи на Артилеристите, но успехите секнаха преди 9 г.

На Гуардиола, за разлика от французина, не му се е налагало да гради отбор от самото начало. В Барселона той наследи куп таланти, а Байерн спечели всичко възможно непосредствено преди Пеп да заеме мястото на пейката. При все това, никой не е в състояние да оспори неговия вдъхновяващ принос. Няколкото му тактически промени и приливът на енергия изстреляха Байерн на ново равнище.

Още в 3-ата мин. Гуардиола се скара на Жером Боатенг, който прати топката далеч напред, вместо да даде къс пас. В центъра на терена треньорът на Байерн се радва на цял куп съкровища. Тони Кроос например беше великолепен на "Емиратс". голът му в 54-ата мин. е нещо като визитка на таланта му. До него Тиаго Алкантара и Хави Мартинес бяха неуморни и неудържими. Този състав на Байерн разполага с полузащита, която е в състояние да хипнотизира съперника и публиката.

Беше ясно, че германците ще направят труден живота на Арсенал. Домакините започнаха добре, но прекараха второто полувреме обсадени пред вратата си. Решението на Венгер да пусне титуляр Яя Саного, който имаше 127 мин. на терена като играч на тима, вместо Оливие Жиру, бе продиктувано от неразбориите в личния живот на последния. Но мачът се разви по такъв начин, че това не беше решаващо. Все пак през по-голямата част от времето блокадата на Арсенал действаше успешно.

В Байерн пазеха хубави спомени от миналогодишното гостуване на Топчиите, както и от финала на "Уембли" през май. Баварците отседнаха в същия хотел и изглеждаха като щастливи любовници, навестили някогашното си гнезденце. Когато Шчесни напусна терена, мачът наистина се превърна в романтично приключение за колоса от Мюнхен.

В заключителните минути Мюлер, който бе призовал съотборниците си да проявят "инстинкт на убиец", им даде личен пример като заби втория гол в мача: още едно напомняне за двубоя Сити – Барса, в който гостите отбелязаха късно попадение, на практика решило изхода от сблъсъка. И недейте да търсите върху кого да стоварите вината. Понякога няма кого да виниш, освен себе си.

Пол Хейуърд, "Дейли Телеграф"