
Привкусът на разочарованието остава, но все пак Челси си свърши работата. След като в продължение на 280 минути елитните английски отбори бяха надиграни от смазващо превъзхождащи съперници, скучното равенство на лондончани срещу Галатасарай не бешe най-подходящата противоотрова. Все пак мачът доказа за пореден път, че Жозе Моуриньо се чувства като риба във вода в този турнир.
Преди срещата много се говореше за волята на жребия, изправил Дидие Дрогба срещу любимия му мениджър, но още от първия съдийски сигнал Челси започна да претворява плановете на Моуриньо на терена.
Сините караха съперника да допуска грешки и се стремяха да се възползват от свободните пространства в половината му. Когато Торес се разписа в 9-ата мин., остана впечатлението, че на лондончани им е прекалено лесно срещу Галатасарай.
Треньорът на домакините Роберто Манчини разбра грешката си, предприе смяна и успя да промени развитието на мача. Той бе подпомогнат и от липсата на инстинкт на убиец, която Челси показа пред противниковата врата.
Така или иначе, Галатасарай се върна в мача и заслужи изравнителния си гол. Втора поредна вечер английски не показа нищо особено на чужд терен в Европа, но за разлика от хаотичния и неорганизиран Манчестър Юн на Дейвид Мойс (да не говорим за наивния в тактическо отношение Сити на Пелегрини и емоционално уязвимия Арсенал на Венгер), Челси на Моуриньо не изгуби контрол върху случващото се и постигна благоприятен резултат.
През второто полувреме лондончани изглеждаха уморени, но дори в такива лоши дни тимовете на Специалния обикновено успяват да докопат нещо в мачовете на пряко отстраняване. Неслучайно лондончани имат само две загуби извън първенството този сезон: срещу Байерн след дузпи за Суперкупата и за Купата срещу Манчестър С, който бе по-свеж и разполага с далеч по-богат избор от класни изпълнители.
Твърде вероятно е Челси да се окаже единственият английски тим на четвъртфиналите. Да не забравяме, че преди две години сините вдигнаха най-ценния европейски клубен трофей. Разбира се, лондончани имат сериозни проблеми. Първата е липсата на класен нападател. Невъзможността на Неманя Матич да играе в ШЛ пък оставя голяма пробойна в средата на терена. Ако играчи като Шурле и Рамирес продължат да си изкарват ненужни картони, както стана в Истанбул, наказанията също могат да се окажат сериозен фактор.
Но да не забравяме, че Шампионската лига кара Моуриньо да покаже най-доброто от себе си. В деветте си пълни участия в турнира от 2003 г. насам, той два пъти вдигна трофея и, което е особено забележително, само два пъти капитулира преди полуфиналите.
Няма спор, че той си остава големият майстор в елитния клубен европейски турнир. Нищо чудно този сезон Челси да продължи да се сражава на два фронта чак до края на сезона.
Лиъм Туоми, "Евроспорт"
СПРАВКА
Моуриньо в Шампионската лига
Година Отбор Резултат
2004 Порто Победител
2005 Челси Полуфинал (отпада от Ливърпул)
2006 Челси 1/8 финал (отпада от Барса)
2007 Челси Полуфинал (отпада от Ливърпул)
2009 Интер 1/8 финал (отпада от Манчестър Юн)
2010 Интер Победител
2011 Реал М Полуфинал (отпада от Барселона)
2012 Реал М Полуфинал (отпада от Байерн)
2013 Реал М Полуфинал (отпада от Борусия Д)
Коментари
Напиши коментар20:36 | 11 мар 2014 г.
20:39 | 28 фев 2014 г.
18:13 | 27 фев 2014 г.
17:40 | 27 фев 2014 г.
16:39 | 27 фев 2014 г.
16:25 | 27 фев 2014 г.
14:38 | 27 фев 2014 г.
14:20 | 27 фев 2014 г.
14:10 | 27 фев 2014 г.
13:39 | 27 фев 2014 г.
Напиши коментар