Когато Борусия (Дортмунд) загуби с 0:3 в Мадрид преди седмица, изглеждаше, че отбора, очаровал Европа през миналия сезон, вече го няма. Голяма част от звездите, които изведоха жълто-черните до финала в Шампионската лига, все пак напуснаха тима, бяха аут заради травми или просто бяха в лоша форма.

Германският тим обаче показа на какво е способен на реванша. В края на един изключително тежък сезон, Борусия преоткри магията отпреди година, победи Реал с 2:0 и безброй пъти бе близо до трето попадение, с което да изравни общия резултат от двата мача. Това не беше достатъчно за крайния успех, но жълто-черните поне направиха всичко по силите си.

Най-забележителното качество на дортмундци е, че те сякаш непрекъснато са на ръба между провала и успеха. Десет минути след началото на мача Лукаш Пишчек игра с ръка и реферът свири дузпа срещу домакините. Ако Ди Мария беше вкарал, всичко щеше да свърши рано-рано. Но Вайденфелер се справи блестящо и парира удара на аржентинеца от бялата точка.

Това сякаш провокира Борусия да покаже онзи "хеви метъл футбол", който се превърна в запазена марка на тима на Юрген Клоп през годините. Дортмундци се хвърлиха напред на жълто-черни вълни, атакувайки агресивно играчите в бяло и успяха да отбележат два гола.

Изглеждаше невъзможно Борусия да преодолее тежкия пасив от първия двубой, но домакините бяха напът да успеят. При това много от титулярите им не бяха на терена. Невен Суботич, Марсел Шмелцер, Илкай Гюндоган, Свен Бендер и Якуб Блашчиковски пропуснаха срещата заради травми. А резервите – Мануел Фридрих, който през лятото бе решил да се пенсионира, и Оливер Кирх, който почти не беше играл през сезона, се изправиха не срещу кой да е, а срещу галактическия Реал.

Борусия наложи шеметно темпо, което предполагаше голяма доза риск. Матс Хумелс обаче бе безупречен в защита. Особено впечатляващо бе влизането му срещу Карим Бензема, когато французинът беше останал пред опразнената мрежа. А когато централният защитник не успяваше да се справи, на сцената излизаше Вайденфелер.

Няма как жълто-черните да не изпитват известно съжаление. Те пропуснаха няколко чисти положения в първия мач, но тогава бяха лишени от Роберт Левандовски – нападателя, който изхвърли Реал с четирите си гола преди година.

В ответния мач домакините се раздадоха докрай и накараха тима на Карло Анчелоти да трепери, но не бяха на висота в решаващите моменти. Мхитарян пропусна по един отличен шанс преди и след почивката, а Касияс направи великолепно спасяване срещу Гроскройц.

Но точно това е футболът, за който жадуват неутралните почитатели на играта. Няма как те да не харесват един отбор, съставен от млади играчи, израснали заедно. Борусия е като глътка свеж въздух на фона на гигантите, които хвърлят десетки милиони за селекция година след година.

Футболистите на Дортмунд играят за честта на фланелката под ръководството на изключително емоционален треньор на един уникален стадион, на който зрителите създават неповторима атмосфера. Борусия беше пълен аутсайдер в този сблъсък и никой не очакваше Реал да бере толкова страх на реванша.

Може би Хумелс беше човекът, който обобщи най-добре случилото се във вторник на "Сигнал Идуна Парк".

"Изпитвам противоречиви чувства. Няма да забравим скоро тази вечер. Можехме да сътворим една от най-големите сензации в историята на футбола, но сега просто ще си останем със спомените за един чудесен мач. Всяка година отборът показва всичко, на което е способен", заяви германският национал.

Реал може и да се промъкна напред, но Борусия спечели сърцата и умовете на феновете.

Енис Койлу, Goal.com