Колко удивително се преплитат нещата в големия футбол!

Преди година Байерн разгроми на пух и прах империята на Барселона, основана от Хосеп Гуардиола. Сега пък самият Гуардиола, призван да превърне Байерн в следващата футболна империя, претърпя почти толкова жесток разгром.

Реал е по-близо от всякога до десетата си КЕШ, но на пътя му все още може да се озове треньорът, който им обещаваше мечтания трофей цели три години.

Множеството интригуващи сюжетни линии и иронията на съдбата в това издание на Шампионската лига са нивото на фентъзи или исторически роман. Но във футбола всичко е по-интересно, защото е живо, истинско. Докато в "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин на човек предварително му е ясно, че всички ще измрат. А в живота все някой трябва да оцелее. Може да се окаже, че това е Симеоне.

Във вторник Байерн игра още по-зле, а Реал – още по-добре, отколкото на "Бернабеу". Гуардиола се опита да сключи сделка със съвестта си (чието име е Бекенбауер), но балансът между идеите му и "културата на немския футбол" няма да бъде открит в рамките на текущия сезон. Аритметичната истина в Мюнхен доказа, че промяната на поста на Лам на терена няма влияние върху броя на точните удари. Реал (Мадрид) нанесе повече такива.

В този полуфинален сблъсък Реал имаше превъзходство във всички компоненти – смисъл, сърце, защита, атака. Кристиано Роналдо стиска зъби след едно жестоко влизане и бележи два гола; Рибери влиза в кадър само заради шамарчето, което заши на Карвахал. Касияс играе безпогрешно; Нойер подарява топката на съперника. Данте прави фаул за "оранжев" картон; Пепе изглежда връх на адекватността.

Безкомпромисното цифрово изражение на сблъсъка прави излишно търсенето на каквито и да е нюанси. Единият отбор бе по-добър от другия във всяко отношение. Без владеенето на топката, разбира се. Което е едновременно крайъгълен камък и препъникамък във философията на Гуардиола. А колко камъни и от кой тип има в момента в немската му градина, всеки може да прецени сам за себе си.

Преди около година горе-долу по това време гръмогласно обявих края на епохата на Водолея и настъпването на епохата на Бундеслигата. Байерн и Борусия бяха предвестници на тържеството на рационалния футбол. Мюнхен трябваше да стане футболна столица на Европа за няколко години напред.

Също преди година твърдях, че в близките 5 години никой няма да бъде в състояние да попречи на Барселона и Реал да оспорват помежду си титлата в Испания. Усещате ли високото ниво на експертната ми оценка?

Да предричам на баварския период на Гуардиола мрачно бъдеще, би означавало да допусна същата грешка, макар и заемайки противоположна позиция. Все пак той може да завърши сезона с дубъл. Сезон, в който бяха изиграни близо 50 мача, а не само 2 с Реал. В известен смисъл каталунският треньор е в същата ситуация, която се създаде и в родината му (във всеки един смисъл). Защото в Барселона накараха китаристите да свирят на пиано. Ясно е, че те свирят на пиано доста посредствено, но пък и китарите вече не са нужни никому.

Би било пресилено да се твърди, че причина за всичко е нефункционалността на системата. Шампионската лига може да бъде спечелена като владееш топката и това вече сме го виждали. Шампионската лига може да бъде спечелена с игра на контраатаки, в което също всички сме се убедили. Но не може тя да бъде спечелена, когато замисленото не се изпълнява добре.

В Реал Анчелоти не се опитва да търси Свещения Граал под формата на някаква универсална схема. Той просто намира място на всеки от футболистите си в рамката на общата система. В този организъм се вляха в течение на сезона и Ди Мария, и Иско, макар че бъдещето им изглеждаше достатъчно неясно.

Година преди следващия полуфинал на Шампионската лига признавам, че нямам никаква представа какъв футбол ще играе Байерн. Готов ли е Гуардиола да преразгледа възгледите си или все пак ще му клонират Филип Лам? Но съм сигурен, че за да успее, на него не му трябват Шави и Иниеста, а футболисти, играещи на нивото на Шави и Иниеста в най-добрите им години.

Що се касае до Реал, той е напълно управляем и в ръцете на Анчелоти може да приема всякакви форми. С Модрич, Чаби Алонсо и Иско Кралския клуб можеше да си поиграе и на владеене на топката, но защо да бъдат лишавани Роналдо, Бейл и Ди Мария от най-силните им козове?

Като цяло дон Карло си свърши отлично работата и неин плод стана класирането на Реал за финала в Шампионската лига, което не беше се случвало от 2012 г. насам.

А що се касае до футболните епохи, те не са кавички, че да ги отваряме и затваряме на всеки 5 минути.

Станислав Ринкевич, "Спорт Сегодня"