На международната сцена европейският футболен сезон започна със сблъсък между тях двамата. В двубоя за Суперкупата на континента Байерн на Гуардиола надви Челси на Моуриньо в един вълнуващ мач. Мнозина решиха, че именно Пеп и Моу ще участват и в заключителния двубой в Лисабон, преди всички да насочим вниманието си към световното в Бразилия.

Вместо това двамата ще могат да изгледат финала в Шампионската лига заедно по телевизията. Може би дори ще обсъдят как Анчелоти съсипа немския вариант на знаменитата "тики-така" или как Симеоне изненада английската отбрана с далечните пасове на Тиаго и включванията на Хуанфран.

Разбира се, това никога няма да се случи, но е забавно да си представим тази сценка.

Ясно е, че едно поражение на полуфинал в Шампионската лига не може да опетни репутацията на двама от най-великите треньори в историята на световния футбол. Гуардиола и Моуриньо са печелили турнира по два пъти, имат в актива си общо 11 шампионски титли, плюс още куп трофеи в различни страни.

Но ако се абстрахираме от всичко това и се съсредоточим върху настоящето, няма как да не отбележим, че двамата изживяват доста трудни времена. Стиловете им на игра, толкова различни и толкова ефикасни в миналото, този сезон не послужиха срещу по-прагматични, по-напористи и може би по-гладни съперници.

Случайно ли е това? Може би. Но познавайки нагласата им на истински перфекционисти, двамата вероятно вече са започнали да обмислят своята вендета. Заради която може би дори ще се решат на известни промени.

Няма да е честно да оценим еднакво сезоните на Пеп и на Моу. Единият спечели три трофея, а другият рискува да остане на суха. Гуардиола завоюва Бундеслигата от първия опит цели 7 кръга преди края. Той е световен клубен шампион, спечели и Суперкупата на Европа, а му предстои и финал за Купата на Германия. Не е срамно да отпаднеш на полуфинал в Лигата срещу Реал, който се е устремил към десетата си КЕШ.

Проблемът на Пеп е по-скоро философски. В Бавария не го харесват. Германската "тики-така" не убеди Бекенбауер и не пасва на характеристиките на някои от звездите в състава на Байерн. Нали казват, че най-големият треньор е онзи, който най-добре се адаптира към играчите си. А досега изглежда, че Гуардиола се стреми по-скоро да извае Байерн по свой образ и подобие.

При завръщането си в Челси Моуриньо се озова в коренно различна ситуация в сравнение с червените от Мюнхен, омели всички възможни трофеи. От друга страна, на него не му се налагаше да печели феновете на своя страна, защото на "Фулъм Роуд" го обичат повече от кралицата.

В състава на Челси няма център-нападател от световна класа, в средата на терена също липсва нещичко. Но основният проблем е, че някои от старите кучета вече изглеждат твърде стари (Чех, Коул, Тери, Лампард, Ето'о).

И сезонът на Специалния се получи доста неравен. Имаше вдъхновени мачове (като реванша с ПСЖ), имаше неочаквани провали (домакинската загуба от Съндърланд), имаше и перфектни от тактическа гледна точка представяния (като победите при гостуванията на Ливърпул и Ман Сити), както и срещи, в които Челси просто се окопаваше (срещу Атлетико на "Калдерон").

Рискът Моуриньо да завърши сезона с празни ръце е огромен, защото титлата във Висшата лига е твърде далеч. Репутацията на португалеца не е застрашена, но негативите са доста, особено като добавим и престоя на Жозе в Мадрид.

А в същото време Анчелоти демонстрира, че в Реал могат да се гонят високи цели без излишна истерия. И че е възможно да смачкаш Гуардиола, без да поръчаш на Пепе да ти донесе главата на Меси на тепсия и без да ревеш за заговор на УЕФА в полза на Барса.

Стефано Канталупи, "Гадзета дело Спорт"