Карло Анчелоти за пети път в кариерата си вдигна Купата на европейските шампиони. За първи път обаче това той го направи с отбор, различен от Милан, където се превърна в легенда първо като футболист, а после и като треньор.

Ако влезем в тона на шегичката на дон Карло отпреди няколко години ("Аз от треньора Берлускони не се оплаквам. С него имам две КЕШ като футболист и още две като помощник-треньор!"), можем да обобщим, че в Лисабон Анчелоти спечели първата си "самостоятелна" европейска корона. Макар че Флорентино Перес вероятно би възразил…

Така или иначе, "Спорт сегодня" припомни всички триумфи на големия италиански треньор в турнира за КЕШ/ШЛ.

В края на май 1989 г. Милан разгроми с 4:0 Стяуа (по два гола на Гулит и Ван Бастен) на финала за КЕШ. В състава на румънския първенец бяха Хаджи, Лакатуш, Петреску, а в Карло Анчелоти бе в халфовата линия на росонерите заедно с Анджело Коломбо (вдясно), Роберто Донадони (вляво) и Франк Рийкард (в центъра).

Любопитното е, че на полуфинала Милан смаза Реал с 5:0 и именно Анчелоти отбеляза първия гол на "Сан Сиро" с мощен изстрел отдалеч.

Година по-късно на финала срещу Бенфика Анчелоти игра на десния фланг на полузащитата на Ариго Саки и бе сменен от Масаро в 72-ата мин., малко след като Рийкард отбеляза единственото попадение.

По-късно в своята книга Анчелоти пише: "Ако Лидхолм беше смахнат на тема техника, то Саки беше апологет на тактиката. С него ден и нощ работехме върху различни тактически схеми, рисувахме ги дори по вратите на стаите си. През нощта сънувах как ми крещи да покрия диагонала.

Разбира се, той не беше луд, а гениален и аз го разбрах много добре, когато се оказах под негово ръководство през 1987 г. Начинът, по който се потапяше в работата, беше потресаващ и именно благодарение на упоритостта си той създаде забележителен отбор като Милан в края на 80-те години. Но тренировките му бяха нечовешки."

Преди 11 години пък Анчелоти грабна за първи път безценния трофей като треньор. Това стана след изтощителен сблъсък с Марчело Липи, който само две години по-рано го смени начело на Ювентус. На финала два часа не стигнаха на Шевченко, Индзаги, Трезеге, Дел Пиеро и останалите, за да отбележат гол, а в престрелката от бялата точка решаващия удар нанесе украинският ас на Милан. Така росонерите спечелиха трофея за шести път, а Юве загуби пети финал в турнира.

"Преди финала през 2003 година имахме много сериозен професионален разговор с  нашия президент, в който участваха всички футболисти", пише Анчелоти в автобиографията си.

"Берлускони се държа много нестандартно. Той седна заедно с играчите и взе участие в тактическото занимание, сякаш беше един от тях. Дори помоли да му дам копие с тактическото подреждане и задачите за мача. След края на занятието го попитах какво мисли за видяното и чутото, а той ми отвърна: "Карлето, ти беше чудесен. Ще видиш, че ще спечелим."

През 2007 г. Анчелоти отмъсти на Ливърпул за шокиращата загуба в култовия финал в Истанбул две години по-рано.

"Цяла нощ ме мъчеха съмнения относно избора на център-нападател", признава Анчелоти в автобиографията си. "Всички – някои открито, а други зад гърба ми – твърдяха, че не съм сбъркал, залагайки на Индзаги. Джилардино беше в по-добра форма от Пипо, но понякога развитието на мача сякаш е преначертано още преди играчите да излязат на терена.

Когато се съмнявам за нещо, се доверявам на интуицията си, на някакви неочевидни мотиви, които се появяват, докато наблюдавам внимателно какво става преди мача. Онзи път все не можех да взема окончателно решение. Имах нужда от знак, който да ми помогне да избера между двамата. И наистина получих такъв.

В навечерието на финала, докато си приказвахме спокойно, забелязах нещо необичайно в погледа и поведението на Индзаги. Когато го оставях резерва, той имаше навика непрекъснато да ми се върти пред очите, все едно загряваше в техническата зона. С целия си вид сякаш ми казваше: "Какво чакаш още? Не виждаш ли, че съм готов?"

Такъв беше Индзаги и макар че не бях сигурен за моментната му форма, все пак реших да го пусна титуляр."

СуперПипо се отплати за доверието с два гола, а Милан спечели онзи финал с 2:1.

Анчелоти можеше да оглави Реал още през 2006 – година преди втория финал срещу Ливърпул. Специалистът, който искаше да работи в по-спокойна обстановка, отколкото в Италия, дори подписал тригодишен договор с Реал. Заплатата му щяла да скочи двойно в сравнение с тази в Милан. Но когато Адриано Галиани научил за това, отсякъл: "Никъде няма да ходиш. Оставаш и ти вдигаме заплатата".

В крайна сметка тогава Белия балет бе оглавен Фабио Капело, а Анчелоти все пак стана треньор на Реал М седем години по-късно.

"Президентът на клуба Перес е много гостоприемен човек. Той ме накара да се чувствам като у дома си. Покани ме в клубния музей. Знаеше как да ме спечели за каузата. Деветте КЕШ бяха подредени в редица, не бях ги виждал преди това. Перес ме погледна и каза: "Много е красиво, нали? Но една купа липсва."

Оттогава измина по-малко от година.

Денис Романцов, "Спорт сегодня"