Само една надежда остана на Наполи: че това ужасяващо отпадане е плод на моментната кондиция на тима, че става въпрос „само“ за една непростима грешка в подготвителния етап.

Защото в противен случай, ако проблемите, на които станахме свидетели в сряда вечерта на „Сан Мамес“ са структурни, а не временни; ако недостатъците в играта, манталитета, характера и липсата на смелост не могат да бъдат обяснени с факта, че този двубой се игра в края на август и продължат да тормозят южняците и в Серия А, тогава ставаме свидетели на невъобразим и неприемлив регрес.

Наполи изигра един изцяло погрешен мач. Гостите бяха уплашени още преди първия съдийски сигнал. Единствено Хамшик прикриваше огромния брой слабости в представянето на един отбор, който по технически качества и дълбочина на състава превъзхожда значително Атлетик.

Но звездите понякога остават безпомощни, когато отбора го няма (а в сряда Наполи така и не се появи на терена). Игуаин в първия мач и Хамшик на реванша се опитаха да задържат небесносините над водата, но головете им не бяха достатъчни да изпълнят празнината, оставена от един абсурден отбор, с безобразна защита, халфова линия мека като моцарела и двама флангови футболисти, избрали ролята на странични наблюдатели.

Още на почивката, когато резултатът беше 0:0, се виждаше, че Наполи няма бъдеще. Южняците трудно общуваха с топката, бяха твърде плахи срещу един съперник, който в никакъв случай не е от международна класа и страдаха неимоверно заради неспособността си да преодолеят пресата на домакините.

Срещата се развиваше изцяло в полза на баските, които печелеха персоналните сблъсъци и отскочилите топки и налитаха към вратата на Рафаел, налагайки ритъм, непосилен за Наполи. Сякаш гледахме Коста Рика срещу Италия: едните тичаха, а другите се разхождаха. Така, два месеца след онзи звучен шамар, калчото понесе нова плесница.

Попадението на Хамшик промени хода на мача и поведението на неговия тим, но само за няколко минути. Небесносините закратко ни подлъгаха с илюзорни надежди, а после загубиха, когато вече си мислеха, че са спечелили. Гостите сякаш се разцепиха на две и получиха три гола, които задължават Бенитес да направи горчива равносметка на работата си.

Испанският специалист няма пред себе си един отбор, а само куп от играчи, които сякаш не се познават помежду си. Отброната пък се разпада още преди съперникът да я е поставил под сериозен натиск.

Но кой беше треньор на Наполи в последните два месеца?

Не е възможно да е бил Бенитес, не може той да е наставникът на един толкова разнебитен тим.

Преди година Рафа напусна Шампионската лига с 12 спечелени точки в групите. Той беше създал истински отбор.

В сряда вечерта обаче станахме свидетели на някаква пошла шега.

 Алберто Полверози, „Кориере дело Спорт“