Архивите са живи: Реал печели "седмата" след 32-годишно чакане + ВИДЕО

Здравейте, уважаеми читатели, на Gol.bg. Заради липсата на мачове, причинена от пандемията от коронавирус, подновяваме рубриката си "Шампионска лига - Архивите са живи".

В нея ще ви припомняме едни от най-запомнящите се и легендарни финали в Шампионската лига.

Ще ви върнем през пролетта на далечната вече 1998 година, когато в Амстердам се изигра един от най-великите мачове в историята на Шампионската лига. Тогава Реал побеждава с 1:0 Юве и грабва "седмата".

Големият финал в Амстердам на 20 май 1998 г.

Повечето клубове щяха да са щастливи с една КЕШ, но не и Реал (Мадрид). Шесткратният носител, за последно през 1966 г, беше гневен в преследване на "седмата". Всичко това се промени през 1997/98 г за удоволствие на традиционалистите.

„Белия балет“ беше шампион на страната си при влизането в Шампионската лига, която през този сезон прие и завършилите втори в осемте най-силни европейски първенства. Това беше част от последното разрастване на турнира, с два квалификационни кръга, които отсяваха 16 от 48 участника в шест групи по четири отбора. На този етап се присъединяваха клубовете от осемте най-силни шампионата.

Само един от „щастливите губещи“ достигна фазата на 1/4-финалите – Байер (Леверкузен). Неговият път, без изненада, приключи именно в Мадрид. Прекалено силни за Розенборг, Олимпиакос и Порто в Група Д, хората на Юп Хайнкес задържаха формата срещу леверкузенци, а после и на 1/2-финалите с Борусия (Дортмунд).

Шампионът на Европа беше по-малка заплаха, в сравнение със собствените им привърженици на „Бернабеу“. По тяхна вина мачът в Мадрид започна с 45 минути закъснение, след като събориха ограда зад една от вратите. Когато двубоят все пак започна Фернандо Мориентес и Кристиан Карембьо донесоха успех с 2:0, който предшестваше нулево равенство в Дортмунд.

Благодарение на своето отлично нападение, водено от Пипо Индзаги и Алекс дел Пиеро, Юве се справя с коравата съпротива на младия тим на Динамо (Киев) на 1/4-финала. Друг млад тим - Монако, също не се оказва проблем пред шампиона на Италия и след 4:1 в Торино и загуба с 2:3 на реванша, Юве се класира за финалния мач.

Мадридчани притежават солиден състав - Савио, Зеедорф, Раул, Мориентес, Роберто Карлош, Карембьо, Маноло Санчис, Йеро, Миятович, Шукер, Бодо Илгнер, Редондо, Панучи. В състава на Юве личат имената на Перуци, Фонсека, Дешан, Конте, Давидс, Зидан, Индзаги и Дел Пиеро.

Финалът общо взе то е скучноват и позиционен, като Ювентус е по-атктивният тим. “Бианконерите” обаче така и не стигат до сериозна голова опасност, а в 66-ата минута Роберто Карлуш изстрелва една пронизваща топка от ляво и докато защитниците в бяло-черно се усетят, Предраг Миятович подминава просналия се на тревата Перуци и под носа на Монтеро прави 1:0 за Реал (Мадрид).

Юве се хвърля да изравнява, но пропуски правят Индзаги и Зидан. Така Реал вдига купата след 32-годишно чакане и печели "седмата".

20 май 1998 година, Амстердам, стадион “Амстердам Арина”, 48 000 зрители

Реал (Мадрид) – Ювентус 1:0

Голмайстор:

Миятович (66 мин)

Реал: Илгнер, Панучи, Санчис (к), Йеро, Карлуш, Редондо, Карембьо, Зеедорф, Раул (90 - Амависка), Мориентес (82 мин - Хайме), Миятович (89 – Шукер)
Треньор: Юп Хайнкес

Ювентус: Перуци (к), Торичели, Монтеро, Юлиано, Ди Ливио (46 мин – Такинарди), Песото (71 – Фонсека), Дешан (78 – Конте), Давидс, Зидан, Индзаги, Дел Пиеро
Треньор: Марчело Липи

Съдия: Хелмут Круг (Германия)

Пътят на Реал (М) до титлата:

Група 4:
Реал (М) – Розенборг 4:1, 0:2
Реал (М) – Порто 2:0, 4:0
Реал (М) – Олимпиакос 5:1, 0:0

1/4-финал:
Реал (М) – Байер (Леверкузен) 1:1, 3:0

1/2-финал:
Реал (М) – Борусия (Дортмунд) 2:0, 0:0

Финал:
Реал (М) – Ювентус 1:0