"Волейболното общество изпадна в траур. Внезапно си отиде Георги Константинов, баща на легендарния състезател и треньор Пламен Константинов", информираха от Българската федерация по волейбол.

Георги Константинов е първият, който носи прякора Гибона. Печели го още в казармата, както повечето големи волейболисти от 50-те и 60-те години. Константинов тренира волейбол и лека атлетика, а Димитър Гигов го убеждава да приеме волейбола в своето сърце.

Гигов успява да създаде истински звезден отбор. В три поредни години избраниците му, след които е и Георги Константинов, печелят силния международен турнир в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а става и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори дори и звездния по това време тим на Миньор (Перник). Клубната кариера на Константинов преминава още през отбора на Спартак, както и на обединения Левски Спартак. През 1970-а спира активната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за отбора на Сопот. Гибона успява да спечели промоция за А група с този отбор.

От 1962-а Георги Константинов неизменно е част от националния тим, като освен на две световни първенства той е един от състезателите, които участват в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този турнир Константинов определя и като свой връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните нападатели на България. Дебютът на Константинов в официален мач на националния отбор обаче е две години по-рано – на световното първенство в Москва, когато тимът остава на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а отново е белязана от четвърто място – този път на европейското първенство в Букурещ. На световното първенство в Прага през 1967-а Константинов отново е част от българския състав, а националите остават на седмо място от 22 отбора.

Голямата гордост на Гибона са двамата му сина Юлиян и Пламен. По-големият не успява да се задържи в спорта, въпреки че като малък също показва отлични качества. Пламен обаче е пленен още от малък от волейбола и напълно заслужено наследява не само таланта, но и прякора на баща си, допълват от БФВолейбол и изказаха дълбоки съболезнования към семейството.