След 10 кръга вече можем спокойно да заявим, че Левски отново е на сцената. Няколко месеца във втората плейофна шестица, пауза, десет кръга в новия сезон и сините пак са в шамарите, пак са в челото на класирането и пак са претенденти за титлата.

Каква е причината Левски да е само на точка от върха в този момент от първенството? От една страна, дотук се стигна след изненадващо слабата игра на Лудогорец, а от друга - на игровия възход при сините спрямо миналия сезон.

Есента на 2015 година минава под егидата на бавното бързане, няколко пъти бе отлаган срокът за пускането на сектор А, селекцията се влачеше като родопска народна песен, а отборът едва от два-три кръга започна да показва някакви наченки на избистряне на игрови стил.

Факт е, че при Стойчо Стоев сините действат по-дисциплинирано, особено това се отнася за защитна фаза, въпреки че този треньор е известен като един от малкото истински любители на офанзивния опростен футбол.

Дали са го очаквали или не, но е истина, че Лудогорец и Литекс вече се съобразяват с Левски и боричкането им на всякакви фронтове бива смущавано от представянето и от точковия актив на сините. Ясно е, че игрово отборът на Стойчо Стоев още не е на ниво, което може да вдъхне спокойствие за феновете, но още по-ясно е, че в момента успешно се поставят основите на сериозен тим.

Левски изглежда най-солидно в средата на терена, където намери добри селекционни решения в лицето на Георги Костадинов и Де Ноойер. Двамата си паснаха и дават сигурност и баланс в играта на тима. Именно двойката вътрешни халфове на Левски е основният генератор, който дърпа отбора напред.

Материал на "Тема спорт"