Локомотив Пловдив започна силно новия сезон. Тимът все още не познава вкуса на загубата – 3 победи и 3 равенства. През ноември пък стават 10 години, откакто Христо Крушарски пое издръжката на смърфовете. Ето какво сподели той за амбициите през настоящата кампания в интервю за „Тема спорт“.
Г-н Крушарски, каква е оценката ви за началото на сезона на Локо Пловдив – отборът все още няма загуба? – Аз просто само се радвам. Нищо повече. Нито се занимавам, нито участвам в този процес. Всичко е благодарение на треньорите и играчите. Със спортните хора сме се разбрали – всеки си знае задачите и си ги гони. Това е рецептата за успех във футбола – всеки да прави това, от което разбира. Когато има ред и порядък, когато се знае кой е царят и кой е пъдарят, всичко се случва.
Какво може да постигне Локо Пловдив през този сезон, който поне в началото рязко контрастира с миналия? – Очаквам още по-добри игри и повече млади български момчета да виждам на терена. Това е задачата, която съм поставил. Стига вече сме развивали чужденци.
Ще има ли още попълнения до края на трансферния прозорец? – Достатъчно нови играчи привлякохме вече. Тепърва ще видите какви млади български момчета имаме, спокойно. Още малко време е нужно.
Планирате ли да назначите нов спортен директор на мястото на освободения Сергей Алейников, или ще продължите без такъв човек? – Какви спортни директори, хора?! Като имат всички клубове по 20 директори и каква е файдата?!
Както в ЦСКА? – Не е само ЦСКА този пример с многото директори. Не могло без спортен директор… Трябват ти един треньор и една тояга, друго нищо! И здрава работа. Всеки трябва да си знае задълженията, а не само да раздуваме щатове и да правим чудеса. Боже мой. В България нали знаете приказката – много баби, хилаво дете.
Докъде стигнаха нещата със строежа на стадиона и по-конкретно на централния сектор? – Не знам, там си има хора, които се занимават. Има фенове, които контролират. А те контролират навсякъде. Така че да продължават да го правят.
Но и да продължават да идват на мачовете, публиката да се увеличава… – Това не ми е проблемът. Ако искат, да идват. Вратите на стадиона са отворени, както те казват – това е техният дом. На мен ми трябва само едно място, където да стоя прав и да гледам. Нищо друго, но сега нямам време. Ако има артисти, ще има и публика. Ние искаме с трици маймуни да ловим. Когато се случи театърът на терена, хората сами ще дойдат на стадиона. Аз в Пловдив зная колко са били феновете и в силните им години, и в слабите. Те и сега са колкото преди, когато дойдох аз – по 1000, 1500 човека на мач. Еуфорията отминава, българинът бързо прегаря… Няма ли театър, няма публика. Това е истината. Ето, ако сега Косич успее да завърши сценария, както трябва, ще си напълни стадиона и ще се кефи. Това е негово задължение.
Има ли развитие около евентуални нови спонсори за Локо Пловдив, хора, които да ви помагат с издръжката? – Всеки се е засилил със самосвали и текат пари към Локомотив Пловдив. Всеки момент ще се изсипят спонсорите… Ние сме си направили нашето, не ламтим за никъде и си вършим работата. Резултатите ги има. Нивата е много дълга. Въпросът е да има постоянство и всеки да си върши задачите, както трябва.
Доста отбори смениха треньорите, но вие оставихте Душан Косич, това ли е част от успеха? – Чакайте сега. Кой е казал, че ще сменявам Косич?!
Ами в България доста често се случва този сценарий? – Аз не съм България, живял съм малко повече в чужбина.
През годините доказахте, че давате шанс и време на треньорите – Акрапович, Тунчев, сега Косич… – Тунчев, ако не бяха го изгонили директорите, които бяха в Локомотив тогава, сега и той, и отборът щяха да са номер едно! Но той отиде да се доказва на друго място, защото, когато не оцениш човека навреме и не му дадеш шанс, той отива на друго място. С времето се доказа, че е трябвало да остане там, където всичко е започнало, но уви не е.
Някой ден може и да се върне в Локо Пловдив? – Той ще расте нагоре. Локомотив е малка паница за неговите възможности. Той трябва да гледа някъде навън и с едното око вече да го прави.
Можеше ли да го задържите тогава? – Не, тогава колегите го изгониха. Аз не бях в Локомотив. Стоях отстрани и ги молех да го оставят, но те не ме послушаха. Имаше двама директори, които не говореха, а само мрънкаха…
Снимка: БГНЕС