Ивайло Йорданов е роден на 22 април 1968 г. в Самоков. Започва да играе в родния Рилски спортист - до 1989 г. записва 199 мача и 23 гола в “Б” и “В” група. Но има и период от 2 години, в които е редови войник в казармата и не може да играе футбол. Но прибирайки се в Самоков, след само 8 месеца в трета дивизия е привлечен в Локомотив (Горна Оряховица). И през сезон 1990/1991 г. става голмайстор на “А” група. Веднага преминава в Спортинг (Лисабон). И започва португалската му епопея. Шампион е на Португалия през 2000 г., носител на купата през 1995-а, когато вкарва головете за 2:0 над Маритимо във финала, спечелил и две суперкупи. Универсалният боец от Пеневата чета има 51 мача и 4 гола за националния отбор на България. А 4 г. след триумфа в Америка - през 1998 г., става футболист №1 у нас като играч на Спортинг. След отказването си през 2001 г. става помощник-треньор в лисабонския гранд, в щаба е на “Б” отбора на Спортинг, когато през него набързо преминава Кристиано Роналдо. Беше помощник и на Христо Стоичков в националния отбор на България. В петък той и друга българска емблема на Спортинг - Краси Балъков, ще бъдат на стадиона в Лейрия за престижната контрола на България с Португалия. Преди двубоя Ивайло Йорданов даде специално интервю за “24 часа”.

- Ивайло, какво значи за България предстоящият мач срещу Португалия?
- Трябва само да аплодираме хората, които са организирали този мач. Португалия е един от най-добрите отбори в света. Да играем срещу тях, е сериозен престиж. И не е лесно да се уреди такава контрола. Браво на футболния съюз, че са успели. Самото излизане на националите ни в подобен мач, към който ще има голям интерес по света, би могло да отвори нови хоризонти. И тук вече идва следващото важно нещо – футболистите да се представят така, че да може и ние, и всички, които ще ги гледат, да им кажат браво след края на мача.

- Какво трябва да направят момчетата от националния отбор, за да изглеждаме добре на тази футболна витрина, на която ще бъдем?
- Рецептата трябва да им е ясна – да спазват тактическите указания и да се надскочат. Аз не съм привърженик, когато играеш за националния отбор, да казваш – ще дам всичко от себе си. Не. Ти си длъжен да дадеш максимума от себе си. Че дори трябва да дадеш и повече, отколкото смяташ, че можеш. Всеки трябва да е наясно какво представлява националният отбор, да носиш герба и да слушаш химна на България. Да играеш за националния, е велико нещо. Тази настройка трябва да е водеща винаги. Ясно е, че ще срещаш по-добри противници от теб, но когато се усеща играта със сърце, нещата винаги изглеждат по-добре. Най-важното от този приятелски мач е всеки да си извади поука, която да използва.

- В отбора ни за новия цикъл има и някои млади момчета, които доскоро само са мечтали да се окажат на един стадион с Кристиано Роналдо. Ако изключим националите от “Лудогорец”, които вече имаха шанса да играят срещу него, какво е усещането да се изправиш срещу един от футболните идоли на твоето време?
- Това е все едно по наше време да се изправиш срещу Марадона. Кристиано е съвременен футболен идол и е привилегия да се изправиш срещу него. Той е световното лице на португалския футбол, но като цяло е привилегия да играеш и срещу националния отбор на Португалия, защото зад футболното му лице стоят още редица големи звезди, не е само Роналдо.

- Ти си имал шанса да се засечеш с Роналдо в Лисабон, какви лични впечатления имаш от него?
- Роналдо го познавам от 14-годишен, когато той беше в академията на Спортинг. Когато беше на 16 г., за съвсем кратко му бях треньор в “Б” отбора, но той наистина се задържа кратко, защото суперталантът му си личеше и го дръпнаха в първия отбор, а после го продадоха на Манчестър Юнайтед. За таланта му знае цял свят. Но този човек колко работи на тренировки и след тренировки, хората нямат представа. Те си казват – това е Роналдо. И едва ли не имат качествата му за даденост. Роналдо е суперталант. Понякога Господ дава нещо уникално. Но ако не работиш и не си съвестен, талантът си заминава. Още предишният национален селекционер Пауло Бенто, с когото играехме заедно, и помощникът му, с когото бяхме заедно във втория отбор на Спортинг, са ми разказвали. Свършва тренировката на националния отбор, Роналдо остава още 15 минути да се доусъвършенства.

- Кои други от националния отбор на Португалия са ти познати или приятели?
- Селекционерът Фернандо Сантош ми е приятел. С треньора на вратарите бяхме заедно в “Б” отбора на Спортинг. Моутиньо беше при мен и колегите ми във втория отбор, Куарешма също, вратарят Руи Патрисио. Момчетата от Спортинг, които са сега в националния отбор, ги познавам всичките, те са израснали пред очите ми. Но как Спортинг да не развива таланти – само на базата на отбора има 7 затревени стадиона.

- Какво като резултат ще е чест за България след мача в Лейрия? Сякаш логично по футболния свят очакват 2-3 гола разлика за португалците, доколко имаме сили да объркаме подобни предварителни прогнози?
- Дори на база футболна логика мач с мач не си прилича. Това първо. Второ – изцяло зависи от нашия отбор дали ще позволим на португалците да си развият играта. Ако се справим, защо да не направим примерно равен. За мен най-добрият резултат е хикс. (Смее се.) Аз съм роден и израснал в България, но много голяма част от съзнателния ми живот преминава в Португалия. Отидох на 22 години там. Като се има предвид, че 2 години преди това съм бил в казармата, без да играя футбол. Заминах като младо момче, не знаех за какво става въпрос. Португалците са ми дали много. Мисълта ми е, че аз имам симпатии към Португалия. И ако има един мач на България, в който ще ми бъде най-трудно, то това е този. През 1992 г. ние играхме срещу Португалия, но аз бях контузен. Паднахме 1:2 във Франция. И тогава в състава бяха Фиго, Очеано, Жоао Пинто и други големи имена. И в един момент загубихме 1:2 с дузпа. В един момент сега като кажат – португалците са с Роналдо, значи ще ни бият с пет гола. Няма такова нещо във футбола. Излизат 11 на 11 и започват от 0:0, а не от 0:5, независимо от имената. Аз си казах - пожелавам си мачът да завърши хикс. Макар че ми стана малко странно, след като споделих това пред твои колеги в Португалия, у нас в различни сайтове да си правят интерпретации, за да е заглавието силно – отказвал съм се от България, щом съм казал, че искам хикс. Изобщо не се замисляме. Как ще се откажа от България, като съм роден тук. Родината ми е България. А затова, че съм станал който съм във футбола в Португалия – аз съм им благодарен. И искрено си пожелавам хикс. Това отказване ли е? Това е по-скоро човешко желание спрямо как е протекъл животът ми дотук. Друг е въпросът, че не виждам нищо лошо да завършим наравно с този отбор на Португалия.

- Прави ли ти впечатление нещо в нашия национален отбор, в отделните изпълнители?
- Имам мнение. Но не бих го изразил публично, защото националният отбор има старши треньор и той се казва Ивайло Петев. Никога не бих говорил – трябва да вземе този, да вземе онзи. След като е назначен, той отговаря за националния отбор – извиква играчите, прави си тактиката, всичко трябва да си решава той. А съвети отстрани е лесно да се дават. Това трябва да стане ясно веднъж завинаги на всички футболни хора – след като треньорът има виждане, той трябва само да се подкрепя. А не всеки ден да се дават съвети отляво и отдясно, от хора, които не са се събличали по физическо и да му казват кого да вземе, за да оправи националния отбор. Назначеният треньор, независимо от името му, си носи отговорността. Естествено, при успехите той невинаги е на върха на вълната от радост, но при неуспехите винаги опира пешкира. Затова с годините във футбола аз съм си изградил тази позиция – никога да не правя публични изявления за работата, която зависи от назначен да я свърши човек. Отговорността си е негова, той решава.