Един от най-обичаните български футболисти за всички времена Красимир Балъков продължава да приема гости за 50-годишния си юбилей. Днес от 11.30 часа в столичния хотел Маринела той посрещна журналисти от водещите медии и съвсем спокойно може да се каже, че постави рекорд по дълго даване на интервюта.

Предварително Балъков беше решил да отдели 20-30 минути за изявления, след което да си говори неофициално с репортерите. Но не стана. След общото му интервю последваха индивидуални заявки почти от всички медии и така бившият капитан на националния отбор на България и на Щутгарт беше пред микрофоните от 11.30 до 14.00 часа.

"Много съжалявам, че не играх на Европейското първенство през 2004-а година. Тогава не чак толкова, но колкото повече минава времето, толкова повече съжалявам. Тогава си мислех няма как да съм помощник-треньор в екипа на Феликс Магат, а в същото време и да играя в националния отбор. Ако бях играл, щях да си взема довиждане с нашата публика по много по-емоционален начин", коментира Балъков пред репортер на БТА.

По ирония на съдбата, на днешната дата 2-и април Балъков изиграва последната си среща с националния отбор на България. Това става по време на квалификацията с Естония през 2003-а година, която завършва 0:0. А Балъков получава 10 минути преди края на срещата жълт картон, който го вади от мача с Белгия на 7-и юни. След това квалификацията продължава през септември, но магическият халф вече не играе в националния отбор.

"Беше един фаул срещу нашата врата и то вече в заключителните минути на мача. Отивам при съдията и го питам къде точно е нарушението. Нищо агресивно не съм му казал, аз съм капитан и имам право да дискутирам чисто футболните неща. В момента, в който го попитах, и веднага ми извади жълт картон. Често си мисля, че реферът си е бил решил да ми извади картон, защото през минутите преди това не е имало никаква размяна на реплики. Всичко си беше нормално, обичайно, спомня си Балъков. Съдия на въпросната среща е австриецът Конрад Плауц.

Балъков беше организирал партито и с благотворителна цел, като всички журналисти направиха дарения в полза на Детски селища SOS Kinderdorf, а въпросните средства ще осигурят един летен лагер на децата без родители. Но Балъков получи и подаръци- от Асоциацията на спортните журналисти го зарадваха с копие на няколко броя от стария вестник Народен спорт с паметни мачове с негово участие, както и други архивни публикации- за първия му гол в професионалния футбол и първото му участие в европейски мач: среща на Етър (Велико Търново) с чешкия отбор Руда Хвезда (Хеб) от турнира Интертото, където Балъков също бележи гол за убедителната победа на своя тим с 5:2.

"Благодаря на всички, които уважиха моя празник и дано да сме живи и здрави, за да се събираме така и да си говорим за великата игра, наречена футбол. И дано да имаме още поводи да се гордеем, каза още Балъков.

Според него, в момента не бива да се преекспонират очаквания за успехи на националния отбор, отвърна той на въпрос как вижда в момента селекцията, водена от Ивайло Петев.

"Всички виждаме в какво състояние е българският футбол, българските футболисти. Това постоянно набиване в главите на всички, че са се провалили, не е хубаво. Нека бъдем позитивни, нека да се радваме на успехите и да бъдем по-снизходителни към слабите резултати. В момента се прави отборът, така че може и да се получат хубави неща, каза още Балъков и се върна в спомените си за Световното в САЩ през 1994-а година, което явно дълго време ще бъде успех номер 1 за българския футбол.

"Никога няма да забравя тези емоции, то е естествено това. За мене върхът си беше победата над Германия, това е световният шампион, а ние го отстраняваме. Знаете историята, че Димитър Пенев ни отдели с Христо Стоичков от разбора. Защото той ми се разсърди за удара ми в гредата и после дълго се разправяхме. Но като останахме само двамата- нищо не си говорихме. Гледахме се само и си говорихме с очи, разказа роденият във великотърновското село Хотница полузащитник.

"Двата мои гола, които няма да забравя, са срещу Витория Сетубал с екипа на Спортинг Лисабон и срещу Шалке'04 с Щутгарт в Бундеслигата. Особенно ми е ценно второто попадение, защото то остави Щутгарт в елита на Германия имаше стойността на милиони. Клубът отвово беше част от Бундеслигата. Ако бяхме изпаднали, това щеше да доведе до намален бюджет, до съкращения. Щеше да се започне от хората на най-ниско ниво - домакин, чистачиЕ те щяха да си заминат първи. Затова този гол ми е много скъп, защото остави хората на работа, добави Краси.