Бившият капитан на България Стилиян Петров сподели, че има с какво да помогне на родния футбол, заставайки зад кандидата за президент на Българския футболен съюз Димитър Бербатов.

"Правя го за доброто на младите таланти, на българските футболисти. Минал съм целия път, преминах от клуб като Монтана в ЦСКА, всяка една стъпка - младите таланти губят вяра в цялата система. Мога да помогна с нещо - със знания, опит, получавам постоянно обаждания от бащи, които искат децата им да се развиват в нормално място. Това го няма в момента, в българския спорт го няма. Футболът е на светлинни години зад всички други, трябва да променим много неща. Мисля, че ние можем да допринесем за това. 

Това не е война, това е промяна, каквато се случва навсякъде по света. Затова съм дал думата и името си да помогна на Димитър Бербатов да направи тази промяна. Винаги сме изкарвали всичко с честен труд. Затова сме запазили това приятелство, затова имаме такъв респект един към друг, никога не имало завист, дори Митко да е бил нас двамата, защото той е постигнал много повече от нас като футболист. Може би по-скоро приличам на майка ми, тя е по-борбена. Кръстен съм на баба ми Стилияна. Много се грижех за брат си, продължавам да се грижа. 

От малък съм с топка, моят живот беше закърмен на стадиона, нямах и друг избор. Затова казах, че съм преминал през всички етапи. Винаги поддържам връзка с приятелите си. Истинските приятели са винаги до мен. Митко Бербатов идваше много често в Лондон при мен. Поиска да бъде до мен на една от процедурите, това са моменти, които не се забравят. Доста мои колеги от България дойдоха да ме видят - Георги Пеев, Христо Йовов, Мариян Христов, Димитър Иванков, Владо Андонов, много хора. Това беше важно за мен. 

свързани статии

Девет месеца в казармата беше болезнено време, защото аз и Мартин не можехме да играем за ЦСКА. Не ни даваха да излизаме, тренирахме и играехме в армейския отбор, не тренирахме с ЦСКА, не се качвахме в Панчарево. Първите пет месеца въобще не тренирахме, давахме наряди, строга казарма, научихме се на много неща тогава, това липсва на днешното поколение, научихме се на респект, пренесохме тези ценности и в живота. Димитър Пенев е уникален човек, уникален психолог. Това е моментът, който липсва на младите таланти - шансът да се развиеш. Той даде шанс на мен, на Мартин Петров, на Асен Букурев, на Александър Томаш, бяхме доста силна компания, борихме се заедно. Пенев не се поддаваше на медиите или на хората около него, виждаше, че трябва да ни се даде шанс. Затова ние всички успяхме. 

Мартин О'Нийл изигра голяма роля за моето развитие не само като футболист, но и като човек. Бях единственият млад футболист в Селтик, трябваше да се трудя още повече, да показвам не само като играч. Бил съм капитан във всеки един мой отбор, това говори за комуникацията - да си капитан значи да поставиш колективното над индивидуалното. 

В националния отбор успях минах рекорда на Боби Михайлов, имах постоянство, но знам, че тези рекорди рано или късно падат. В шест или седем от 106-те мача съм бил резерва. Голът с Хърватия е перлата в короната, стадионът беше пълен, Пламен Марков създаде много силен колектив, имахме самочувствие. Имахме един невероятен капитан тогава, да не забравяме - Красимир Балъков. Бербатов трябваше да излезе контузен след 20 минути, успя да вкара, изработи един гол, излезе, имахме много силно ядро. Има доста предложения - не само за книга, но и за филм. В момента работим в тази насока. Засега филмът или книгата няма име", заяви Стилиян Петров в "Извън играта" по БНТ.