За никого не е тайна, че българският национален отбор по футбол в последните години се представя много под очакванията, които Златното поколение заложи, а това на Бербатов и компания се опита сячески да достигне. Но изглежда след всеки изминал двубой вярата във възможностите на настоящото поколение спада все повече и повече до момент, в който футболните фенове сякаш трябва да са доволни от победи над Грузия и Гибралтар. Но какво всъщност ни донесе равенството с Украйна? Вижте повече тук ако искате да откриете повече анализи на подобни въпроси, както и интересни оферти за футболни фенове.

Престижно реми?

Момчетата на Ясен Петров успяха да открият резултата в мача с гол на Радослав Кирилов в 35-та минута на мача, но допусна изравнително попадение в края на мача, дело на Тарас Степаненко.

От гледна точка на крайния резултат, спортният запалянко трябва да бъде доволен от момчетата на Ясен Петров. Погледнато по този начин, равенство над участник на Европейското първенство това лято, и то участник, който бе на крачка от класирането на осминафиналите, е повече от удовлетворяващ резултат. Също така е редно да споменем, че Украйна е на крачка от влизане в групите на Световното първенство в Катар догодина, докато нашият тим не е сигурно дали ще успее да задържи третата си позиция в група C.

Но дали това равенство се дължи на добрата тактическа постройка, сработен колектив и качество на всички позиции по терена?

Горчивата истина

Във футбола е важен крайният резултат, това е ясно за всеки фен на играта. Но статистиката и показаното на терена са бомба със закъснител, на която, ако не обърнеш достатъчно внимание, ще изгърми в най-неподходящия момент.

Макар и в приятелска среща, националната ни гарнитура при мъжете бе бледа сянка на славата си от 90-те години на миналия век. Отборът изглеждаше изключително неорганизиран, скован и безидеен във всички фази на играта. Домакините показаха тотална доминация във всеки аспект от играта и това макар да не се отрази върху крайния резултат (за наша радост), то статистиката е катастрофална.

Украинците имаха близо 10 пъти повече удари към вратата в сравнение с нашия отбор, имаха чувствително по-голямо притежание върху топката, повече ъглови удари и странични положения. Креативността и физическата подготовка на домакините просто бе на няколко нива над нашите възможности.

Когато допуснеш 40 удара към своята врата, е просто трудно да бъдеш щастлив от видяното и Ясен Петров знае това много добре. Горчивият вкус, който избраниците на треньора оставиха със своята игра, поставя много сериозни въпроси, но въпроси, които сякаш сме свикнали да задаваме. Това ли са най-добрите футболисти, с които разполагаме? Къде са юношите? Треньорът ли е виновен? Задаваме си тези въпроси, макар да знаем отговорите – просто такова е положението в родния футбол. Не е редно да се сърдим на футболистите или на треньора. Такъв е таванът на възможностите им. Лошото представяне срещу Украйна не е плод на моментен спад в нашата игра. Цяло десетилетие вече сме съпътствани от подобни резултати и представяния, трудно е да определиш кое се явява „нашата игра“. То е плод на систематичното безхаберие относно развитието на българския футбол, видно както в националните ни гарнитури, така и на клубно ниво. Очакваме следващия мач.