Кокала избухна: Националният ни отбор стана аматьорски

В националния отбор по футбол на България протича процес на тотално подмладяване на състава. Той се развихри с пълна сила след назначението на Младен Кръстаич за селекционер на държавния ни тим.

Легендата на Левски Емил Велев – Кокала коментира пред SportLive.bg случващото се при „лъвовете“. Последният треньор, извел „сините“ до шампионската титла, посочи и грешките, които се правят при селектирането на играчите за националния ни отбор.

- Г-н Велев, вече се изиграха немалко мачове с подмладения състав. Правилен ли беше този драстичен ход според Вас?

- Естествено, че е правилно да се прави подмладяване, но трябваше да се съобрази и с по-опитни футболисти. Не може да има само подмладяване. Няма как. Има опитни футболисти, които играят в нашето първенство и са на едно прилично ниво. Около тях вече трябва да се изградят и по-младите футболисти, които влизат и наистина разполагат с потенциал.

Те обаче е нужно да са селектирани, да са гледани. Защото не може ти непрекъснато да викаш нови и нови  играчи. Всъщност непрекъснато изпадаш в безтегловност, защото си мислиш, че  даден футболист е добър, но той след 2 изиграни добри мача в нашето първенство, прави 9 слаби. Вече изобщо не играе като титуляр.

От друга страна той вече е повикан в националния отбор, където няма време за обиграване – има 3-4 тренировки и се играят два официални мача. Много трудно могат да се случат нещата по този начин.

Трябва да се гледат футболисти, които се представят стабилно поне едно цяло едно първенство. Спомням си когато играехме ние имаше примерно „отбора на железните“. В него бяхме аз, Стоичков, Николай Тодоров – хора, които постоянно играехме на високо ниво, не най-високо, но сме имали добри мачове. Никога не сме падали под нивото си.

Тогава конкуренцията в националния отбор беше ужасна и огромна. Спомням си, че за халфовата линия много трудно можеше да се пребориш – Аян Садъков, Ради Здравков, Георги Славков, Пламен Марков. Тези футболисти и аз в това число играехме стабилно 1, 2 или 3 сезона, а не мимолетно. Сега някой изиграе два 2 мача и хоп в националния. В момента имаме толкова много примери за такова нещо.

Когато викнеш в националния отбор играч, който е постоянен в много мачове, можеш да разчиташ на него изцяло. Тогава той ще даде всичко от себе си и ще покаже това, на което е способен на 100%.

А не някой да е изиграл един силен мач и да си кажем „страшен“ и веднага да бъде взет в представителния тим на страната. Дори сега имаме и футболист в националния, който дори не е и резерва в отбора си. Има много такива примери.

Това трябва да се гледа, за да направиш една селекция за националния отбор.

- Прав сте, но …

- Просто да бъдат вземани играчите, които постоянно се представят добре и коефициентът им от мачове със сравнително добра игра да е по-голям от слабите. Все пак всеки има и по-слаби мачове. Най-важното е да си постоянен и да играеш, да си над нивото. Тогава вече като ги вземат в националния отбор, да кажем, че имаме 12 души, които примерно от 2 години са титуляри в клубните си тимове. При това не само да играят, а и да го правят много добре. По този начин и националният отбор ще може да стане стабилен.

Ще дам пример с Десподов. Той се откроява, защото играе във всичките мачове на високо ниво в отбора си. Може да не притежава страхотни качества, но той с факта, че беше на терена за Лудогорец постоянно е подходящ за националния отбор. Както знаем, той е и капитан. Винаги могат да се посочат подобни примери.

Едно време всеки месец от федерацията събираха треньорите в тогавашната „А“ група, като там беше и националният селекционер. Той питаше всеки един от наставниците, говоря за тези на елитните тимове. Ако имаше някоя звезда от „Б“ група, можеше да има и оттам. Те го питаха също кои от футболистите от националния отбор от въпросния тим тренират сериозно, как се представят по време на заниманията и т.н. Имаше контрол.

Сега тук в момента няма нищо. Разчита се на старши треньора на националния отбор, който е чужденец и почти нищо не знае, на помощника му и един-двама, които отговарят за държавния ни тим.

Нито се допитват до треньори кой как тренира, защо тренира … Това е  много важно за един национален отбор.

- Очевидно нещата трябва да се променят, но дали ще се случи е отделен въпрос.

- Разбира се, че трябва да се променят. Нещата се знаят, аз ги казах. Затова постоянно взимаме някакви нови, нови и нови надежди в националния отбор. Тогава да попаднеш в националния отбор трябваше да се случи, Боже, не знам… А сега си ги взимат ей така. Той направо си стана някакъв аматьорски отбор.

Даже аматьорите се подбират повече, отколкото играчите за националния отбор.

- Защо изобщо се стигна до тази ситуация, имате ли отговор?

- Наслагва се с времето. То не е от вчера или онзи ден, а от много години. Според мен това започна, след като станахме четвърти на Световното първенство в САЩ през 1994 година. Оттам започна рязкото слизане надолу. Досега не можем да се оправим.

- Дано да се оправим!

- А дано, ама надали.