Оставаме там, където ни е мястото

Националният отбор подари искрица надежда на поизстрадалия български фен, който все още има силите да застане пред телевизора, но и тази искрица си замина като горяща свещ на вятъра. Избраниците на Илиан Илиев поведоха в резултата и в Пловдив, и в Дъблин, държаха стабилни 20-30 минути след гола и се върнаха към причините да сме в това състояние толкова дълго време. Елементарно е и няма нужда да се повтаря толкова – няма класа, защото няма самочувствие и няма самочувствие, защото няма класа. И на „Авива стейдиъм“ българите допуснаха два елементарни гола, дошли след недопустими грешки.

Такива, които дори отбор като Ейре наказва. Апропо, ирландците бяха по-качественият тим и в двете срещи. И дори чудото на острова да се беше случило в неделната вечер и националите да бяха спечелили място в Лига В на турнира, трябва да кажем с ръка на сърцето, че мястото ни изобщо не е там. И това ще си проличи още повече на предстоящите световни квалификации, където всичко друго извън 6 загуби в компанията на Испания, Турция и Грузия ще е успех. Когато още се учиш да ходиш, не можеш да се състезаваш с тези, които тичат. Друг е въпросът, че не е работа на Илиан Илиев да учи подопечните си на елементарните ситуации във футбола. Те трябва да се знаят още в процеса на израстване и са основата за изграждане на класа. От която сме много далеч. Резултатът в Дъблин можеше да бъде и далеч по-различен, ако вихрените първи 30 минути на ирландците се бяха увенчали с гол, но влизаме в сферата на хипотезите.

Все пак позитивни нотки в играта не липсваха и те трябва да се отбележат. Едното бе изказано от селекционера Илиан Илиев веднага след мача и беше свързано с реакцията след загубата в Пловдив. Отборът не излезе примиренчески, показа борба, влизаше здраво в единоборствата, което особено срещу такъв съперник е повече от задължително. Дефицитите също са налице. Липсва човек в халфовата линия, който да задържи трайно топката и да опита нещо креативно. Ако Десподов няма ден, няма и кой да се нагърби с лидерските функции в предни позиции. В 30-те минути от българския гол в Дъблин до изравнителното попадение, в които самите домакини бяха леко объркани и не знаеха какво да правят, нашите стигаха до наказателното поле на противника и там не можеха да измислят продължение. Удари липсваха, дори опити за такива нямаше.

Толкова по спортната част. Но остава по-важната. В края на седмицата Изпълкомът на футболния съюз ще бистри оставката на селекционера и най-вероятно ще го накара да избира между националния отбор и Черно море. Това ще е елегантният начин да бъде изгонен Илиев, но да си тръгне сам. Това искат тези, които му скроиха шапка в последния месец и го отиграват по доста елементарен начин поне за мислещите хора. И както самият треньор каза след срещата, неговото бъдеще е „нормално“. Това за футбола ни няма да е. Защото дори Илиев да си тръгне, доброволно или доброзорно, на стола ще седне следващият пътник. Бил той Станислав Генчев или който и да е. И това няма да промени нищо. Или ако го промени, това ще е в негативна посока. Поне това показва практиката в последните 15-ина години. Ще дойде поредният бушон. А вместо да броят часовете на Илиев на работа, във футболния съюз да помислят за правилото да отпадне бройката на чужденците. Само на 60-ина километра на запад една друга нация продължава да жъне футболни успехи и да радва феновете на играта. Там парите за футбол не са повече от тук. Но в Цървена звезда и Партизан не играят 10 чужденци. Да не говорим в другите отбори с по-скромни възможности.

Петър Стоянов, „Тема спорт“

Снимка: Lap.bg