Селекционерът на националния отбор на България и треньор на Черно море Илиан Илиев даде обширно интервю, в което говори за периода си при лъвовете и моряците. Пред Блиц той заяви, че остава на работа и на двете места. Илиев проговори и за предполагаемия интерес на ЦСКА към него, заявявайки: „По-добре да не коментираме неща, които са невъзможни да се случат по нашите географски ширини“.

-Г-н Илиев, къде е по-тежко – да водите националния отбор или да сте треньор на Черно море?
-Спортно технически, като обем на работа, аз и Петьо Костадинов нямаме проблеми. И на двете места има отговорност, има вълнение и напрежение. Но единственото, което ме уморява, понякога е обстановката, която се създава, когато се събере националният отбор на лагер.  Доста неверни неща се изписват, които после трябва да опровергаваме.

Търсят се сензации и жълти новини. Липсват чисто футболните въпроси от сорта защо сме играли с тази схема и защо сме направили тактически промени. Аз по принцип съм свикнал. Но мисля, че на футболистите тези неща им влияят.

-В крайна сметка от есента ще продължите да заемете двете позиции – селекционер на България и наставник на моряците, нали така?
-Така е. Продължавам да водя и двата отбора. Така реши Изпълкомът. Ако обаче кажат, че трябва да избирам, ще направя своя избор.

-Черно море трудно ли финишира на третото място в края на миналия сезон?
-Ами не беше лесно за втора поредна година да сме в тройката. Конкуренцията е голяма. Постигнатото от нас е плод и усилие на много труд от абсолютно всички в клуба – играчи, треньори, ръководство, помощен персонал. При нас няма много показност, ако имаме проблеми, се опитваме да ги решаваме вътре в клуба.

-На българските треньори не се дава много шанс и време. Особено в грандовете. На вас колко време ви беше необходимо, когато поехте Черно море в края на декември 2017 година, за да го стабилизирате и превърнете в много добър отбор?
-Минимум една година трябваше, за да мръднем малко напред. Поех Черно море зимата на полусезона. Имахме много трудно начало. Бяхме на крачка да попаднем в групата на изпадащите. Влязохме обаче в по-горната и стигнахме до бараж на Лига Европа. Нещата не стават толкова лесно, не е лесно да се намерят точните хора, на първо място, които и да са добри футболисти. Важно е да паснат на нашия колектив и на нашата съблекалня. В Черно море, който се мисли, че е нещо повече от другите в съблекалнята, няма място в отбора. Да, имаме йерархия, но футболистът трябва да е смирен, както е модерно да се казва сега, и да притежава колективен дух.  В началото заварих няколко играчи, които си мислеха, че без тях слънцето няма да изгрее. А ние нямаме нужда от такива.

-В националния отбор не се ли сблъсквате със същото?
-За краткото време – десетина дни максимум лагери, не може да опознаеш всички характери. Аз го казах, когато поех националния отбор, че е важно да си забравиш егото, когато сме на лагер, защото играеш за родината си. Тук обаче е необходимо повече самочувствие. Дори мога да кажа и арогантност в рамките на допустимото. Точно такива хора ни трябват. Националите изгубихме самочувствието си, което придобихме след първите мачове. Също и позитивизма на хората към отбора след загубата ни от Северна Ирландия. Надявам се и трябва в следващите мачове да си върнем онзи хъс и желание, с които играехме мачовете.

-Заговори се, че Петко Христов е отказал да играе за националния отбор. Коя е причината? Може ли да бъдете по-конкретен?
– Петко Христов е първият футболист, на  когото се обадих, когато станах селекционер на националния отбор. С него съм говорил най-много от всички национали. Ние имаме нужда от всички добри футболисти и Петко Христов е сред тях. Вратата винаги е отворена за него. Вижте, навремето аз направих една огромна грешка. След като отпаднах от отбора на лагера и не можах да участвам на Световното първенство в САЩ през 1994 година, отказах впоследствие да играя за България на Европейското през 1996 година в Англия, въпреки че Димитър Пенев ме повика още за първата квалификация за Европейското. Да, след това всичко си дойде на мястото и на Мондиала през 1998 година във Франция бях част от състава и играх. Но не биваше да отказвам, защото изпуснах Европейското в Англия.  И сега не искам тази грешка да се повтаря от настоящите български футболисти.

-В последните години немалко български футболисти излизат в чужбина, но не успяват да се наложат там, след което се прибират с наведени глави обратно у нас. Коя е причината?
-Таланти имаме, но конкуренцията навън е огромна. Във формирането на футболистите като малки се пропускат на пръв поглед дребни неща, които впоследствие се отразяват върха развитието и кариерата на играча. В началните години, когато децата са на 7-8 годинки, техническата подготовка, поемането и качеството на паса не са приоритет .  Детето не може да подаде топката, а го караме да прави по-сложни неща. Когато пък са на 14-15 години, не се работи във физически аспект. И колкото и да имаш талант, когато отидеш навън, това се отразява. Виждат се пропуските. Нямаме методика на подготовка на младите футболисти. Там се къса връзка. Фактът, че нямаме играчи в топ 5 на първенствата, какво ви говори. Въпросът е не само в какви отбори играят нашите футболисти, а и каква роля имат там.

свързани статии

-Напоследък стана модерно да се търсят чужденци с български корени. Вашето мнение?
-Нямам нищо против. Ако са като Фабиан Нюрнбергер и Лукас Петков, това ще е от полза. На този етап нямаме други такива футболисти. Но ако се появят, ще са опция.

-Защо националният играе на приливи и отливи напоследък?
-Имаше голям ентусиазъм, когато поехме отбора след първите мачове с Унгария и Сърбия. След загубата от Северна Ирландия обаче загубихме донякъде доверието на хората, а играчите загубиха своя порив. Тази година – сега през юни, трябваше да победим Кипър не само за самочувствие, а и защото наистина имахме нужда от успех. За втория мач с Гърция ще ви кажа нещо, което не се знае от много хора. Първоначално трябваше със Словакия да играем пак в България. Малко преди да се подпише договорът със словашката федерация за втория мач, случайно разбрах, че Гърция няма още уредена втора контрола. Помолих от БФС да влязат в контакт с гръцката федерация и успяхме да уредим приятелския мач с тях.. Респект към Словакия – добър отбор имат също, но аз исках да сменим съперника, знаейки, че това има риск в края на сезона. Но исках да играем със силен отбор. Сега нямаше да ги имаме вътрешните драми покрай този резултат, ако бяхме играли със Словакия може би. Държахме и бяхме единодушни, аз и моите помощници Петър Костадинов и Георги Донков, обаче на силен тим, който има добър отбор, но и много добри индивидуалисти, с риск, че след края на сезона може да случи това, което стана след 60-ата минута.  Не са толкова класен отбор  като Испания, но като стил се доближават и до тях, и до Турция,  и до Грузия. Отбор с добри резултати – гърците влязоха в група А на Лигата на нациите. Хубаво беше да видим къде сме. Въпреки резултата с целия му негативизъм (б.р. – 0:4), проверката беше полезна да си направим изводи какво ни е нужно срещу добър тим с класни футболисти. Защото гърците имат и двете – хем отбор, хем и отлични индивидуалисти.

-Как ще коментирате апелите България да не излиза срещу Испания на 4 септември в първата си световна квалификация?
-Този негативизъм не е добър за нацията ни и не говори добре за хората, които са го казали, защото това е националният отбор на България, това е отборът на всички българи, добър или лош. Не е мой, твой или на трети.  Не знам кой го е казал и къде го е написал, но явно това е пуснато с цел да се привлече вниманието на хората и да се натрупа още негативизъм. Момчетата имат нужда от подкрепата на хората в такива тежки моменти, а не обратното. Независимо от това, че в  последните мачове ги разочаровахме.

–Рано ли е да се каже как ще можем да се противопоставим на испанците, които не са само европейски шампиони в момента и вероятно са най-добрият тим в света?
-За мача Испания ще трябва да се бяга повече без топка. Ще ни трябват силно добре физически подготвени футболисти. И да използваме моментите, които ще имаме в атака, защото с Гърция имахме ситуации, които ако ги бяхме завършили с по голямо самочувствие, със сигурност щяхме да ги притесним, и нямаше да стигнем до този резултат.

–Бившият изпълнителен директор на ЦСКА Филип Филипов призна, че миналата година сте били в плановете за нов треньор на червените. Вашият коментар?
-По-добре да не коментираме неща, които и аз и ти знаем, че са невъзможни да се случат по нашите географски ширини.

-Суеверен човек ли сте?
-В някои моменти – да. В други – не толкова. Ако си имаш ритуал, но понякога не си го извършил преди дадено събитие, но то се окаже успешно за теб, какво излиза. Излиза, че с него или без него няма разлика…

-Имате ли някакво хоби и покрай цялата тази лудница остава ли ви време за него?
-Когато имам време, влизам за риба в морето, но рядко се намира време. Макар че много приятели постоянно ме канят да ходя, но…..

-Големи риби хващали ли сте?
-При морския риболов няма как да се похваля (излъжа) , че съм хванал еейй толкова голяма риба. Леферът, сафридът, паламудът, каквито се ловят тук, не са такива. Този въпрос е за тези, които ходят по язовирите, там може да се импровизира с размерите….

-Кои са тримата най-добри футболисти в света, които сте гледали?
-Не са трима, повече са. Роналдо, Меси, Роналдо Феномена, Роналдиньо, Марадона.

-Май ви е тръгнало на сватби тази година. Първо синът ви Илиан мина под венчилото. Сега разбрахме, че и дъщеря ви Марияна…
– В неделя дъщеря ми, която е с 4 години по-голяма от брат си, сключи брак. Илиан го направи също, но сватбата му ще е другото лято, живот и здраве.  Хубавото също е, че от година и нещо съм дядо. Имаме прекрасен внук Божидар. Това са важните неща от живота и трябва да им се наслаждаваме. Видяхте какво се случи с Жота и Андре, Бог да ги прости. Можеш да имаш всичко – и за един миг всичко свършва… Така че  – има много по-важни неща от една победа или загуба, а това е да си истински щастлив с хората около теб.