Не е виц. Поредната пресконференция преди поредния важен мач на отбор, воден от треньора на XX век в България Димитър Пенев. Надига се напорист репортер: „Господин Пенев, в колко часа точно сте роден?”. Свикналият с какви ли не въпроси в бляскавата си кариера наставник трудно скрива изумлението си: „Защо?”. Отговорът взривява залата: „Искам да ви направя точен хороскоп”.

свързани статии

Около треньора със свежия шопски хумор, който чуква достолепните 80 с любимото си бяло винце, винаги витаят интересни историйки, коя вярна, коя не толкова. Като онази за пияния мировянски поп, който забравил да го впише в църковния регистър на истинската му рождена дата 10 юли 1945 г. и направил това 2 дни по-късно. Дали е било така или не, но е факт, че Димитър Душков Пенев преминава през десетилетията с два рождени дни – истински и официален. Встрани от анекдотите и точните часове и дати е ясно, че Пената се е родил точно навреме, за да преобърне историята на българския футбол. И да го отведе до неподозирани висини.

Славата и изкушенията никога не са замайвали главата на здраво стъпилия на земята селски момък, който още десетинагодишен трябваше да върви километри пеша от родното си Мировяне до столичния квартал „Триъгълника”, за да тренира с железничарите. В школата той попадна в ръцете на бившия вратар на Шипка Тодор Конов. Че се е родило ново явление, разбра цяла България през пролетта на 1963 г., когато легендарният треньор на мъжкия тим на червено-черните Георги Берков го пусна по неволя в игра заради контузията на титулярен бранител, и то точно срещу бъдещия шампион Спартак Пд. Дебютантът трябваше да заеме място на левия фланг на отбраната в зоната, в която действаше звездата на пловдивчани Тодор Диев. Мощният Дорчо загуби още първия си сблъсък с локомотивеца. „Подпрях го и го изместих от основното направление, като с крак отпратих освободената топка към наш халф. Прославеният спартаковец някак сконфузено ме погледна, може би вътрешно ме наруга, закани се, че тъпкано ще ми го върне, но аз не му обърнах внимание и продължих да играя”, си спомня Чичо Митко първия епизод от кариерата си в А група.

свързани статии

Спокойствие, увереност, класа, истинска мечта за всеки наставник. И типично шопски инат, който отстоява позицията си до последно, ако чувства, че е прав.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ НА ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“!