Българският футбол загуби една от най-големите си личности. Новината за кончината на Димитър Пенев разтърси поколения футболисти, треньори и фенове. Един от хората, които най-силно усещат тази загуба, е Петър Хубчев – част от легендарния отбор от САЩ’94 и по-късно селекционер на националния тим.

Пред bTV Хубчев, който се възстановява от коварна болест в Германия, сподели емоциите си и върна спомените за човека, който остави дълбока следа в съдбите на своите футболисти.

Първи спомен

„В абсолютен шок съм, губя си думите. Толкова години какво ли не е изговорено за отбора и за Димитър Пенев, но все още има какво да се каже за такъв човек. За мен той е най-голямата причина за успехите, които сме постигнали. Благодарение на него беше всичко.“

свързани статии

Извън терена

„Неговото голямо предимство беше човещината. Човекът Димитър Пенев – както в живота, така и в треньорската работа. Той ни обединяваше и ни впечатляваше със своите човешки качества.“

„За първи път се сблъсках с треньорската професия в Германия. Едно от първите неща, които се опитах да запомня, беше от друго голямо име – Ото Рехагел. Той беше казал, че 80% от работата на треньора е психология. Навремето не му повярвах, но с годините разбрах, че това е най-важното.“

„Димитър Пенев по простичък начин ни предаваше това, което искаше да ни каже. Без философстване. По най-елементарния начин ни караше да даваме всичко от себе си. Успяваше от всеки един да извади сто процента – буквално сто процента.“

„За мен това е огромна загуба. Заедно с Иван Вуцов е човекът, който ме е научил на най-важните неща във футбола.“

Хубчев е един от „железните“ защитници в историята на българския футбол. Участник на световното първенство в САЩ през 1994 г., бронзов медалист и ключова фигура в отбраната на Пеневата чета. След края на състезателната си кариера изгражда респектиращ път като треньор, включително и като селекционер на националния отбор и Левски, където залага именно на принципите, научени от Пенев – честност, психология и доверие.

„Пеневата чета“

„Почти всички играехме в чужбина. Със сигурност е имало и други добри, дори по-добри треньори, но човечността на Димитър Пенев не съм я срещал никъде.“

„Факт е, че на който и стадион в България да се появеше, той беше аплодиран. Нямаше Левски, нямаше ЦСКА - навсякъде го посрещаха с уважение. Имаше признателност към него. Не с всички е така.“

свързани статии

Най-важният урок

„Човечността и честността към футболистите. Той беше изключително честен с нас. По негов си начин умееше да влезе под кожата на всеки.“

„Не съм чул някой да каже лоша дума за него – нито треньор, нито футболист. Никога не обиждаше и не критикуваше директно. Ако имаше забележка, я поднасяше дори под формата на шега. Ние го разбирахме.“

„Сещам се за загубата от Нигерия с 0:3 в САЩ – как реагира той и как ни накара да повярваме, че нищо не е загубено и може да се промени. Най-важният човек беше той.“

1994 година

„Тогава много се говореше, че нямаме дисциплина, че сме били като туристи. Това също беше част от характера на Димитър Пенев. Може би умишлено го правеше. Той знаеше много добре какво иска – и на терена, и извън него.“

„Не беше никак лесно да се работи с толкова големи имена, но той го правеше с лекота. Загубата е наистина огромна.“

Димитър Пенев е най-успешният треньор в историята на българския национален отбор. Под негово ръководство България постига най-великото си класиране – четвърто място на Мондиал’94.

Той остава в паметта на всички като човек, който умееше да бъде близо до играчите си, да ги разбира и да ги води без страх, но с огромно доверие. Човекът, който превърна един отбор в семейство и една мечта – в реалност.