Нов селекционер, същото разочарование. България загуби с 0:3 от Исландия в Рейкявик в мач от група 4 на Лига С в Лигата на нациите. Атанас Рибарски започна със загуба начело на националния отбор, а надеждите за промяна отново останаха само надежди.

Поредното поражение остави националите на дъното на групата. И отново постави болезнения въпрос: докъде още може да пропада този отбор?

Ори Оскарсон откри резултата в 38-ата минута. В 60-ата капитанът на домакините удвои с удар отблизо, а в края на мача Елертсон оформи крайното 3:0. Домакините дори изпуснаха и дузпа.

България приключи срещата без отбелязан гол и без точка. Поредна вечер, след която привържениците трябва да преглъщат разочарованието, а футболистите да обясняват защо пак не се получи.

Само че обясненията отдавна не стигат. Националната фланелка изисква повече от обещания за следващия мач. Изисква резултати, отговорност и представяне, което да дава поне причина за надежда.

До този мач България нямаше загуба от Исландия. Вече има. Както се случи и срещу Люксембург, още една положителна статистика остана в миналото.

Все по-често мерим представянето си с това срещу кого още не сме губили. После идва следващият двубой и зачеркваме още едно име. Това е унизителната равносметка за отбор, който би трябвало да защитава авторитета на българския футбол.

Исландия заслужава уважение за победата си. Срамът е за България — за поредното поражение и за превръщането на провала в обичайна новина.

Дебютът на Атанас Рибарски като национален селекционер завърши по най-разочароващия начин. Един мач не е достатъчен за присъда над работата му, но резултатът показва колко тежка задача стои пред него.

Смяната на селекционера сама по себе си не носи точки. Футболистите също дължат отговор — на терена. Защото след 0:3 приказките за ново начало звучат кухо.

България остава на дъното. А търпението на хората, които още гледат този отбор, отдавна е изчерпано.