Ангел Генчев е едно от железните момчета на легендарния треньор в българските щанги Иван Абаджиев. Европейският и световен шампион по вдигане на тежести, медалист от Олимпийските игри в Сеул, е видял различните страни на големия спорт. 

Ангел Генчев достига върховете, но след уличаването му в употреба на допинг през 1988 година щангистът изпада в немилост и влиза в затвора. В крайна сметка успява отново да намери себе си. Днес живее в село до Търговище със семейството си, развива малък бизнес с раци и участва в състезания за ветерани.

Въпреки че последната му световна титла е от преди само няколко години и то след излизането му от затвора, Генчев е категоричен, че живее трудно като много други българи.

"Последните години си е чиста мъка. Особено зимният период е ужас", сподели той.  Пред камерата на Bulgaria ON AIR разказва, че прекарва свободното си време със сина си, когото определя за смисъла на живота му.

"С малкия си тренираме тук, шведски стени, трябва да му се дава пример", каза Ангел Генчев. 52-годишният шампион продължава да посещава залата, за да тренира и се надява още 5 години да се занимава със състезания.

"Състезателят, освен че го има в гените на човек, той и се доразвива в годините. Ако държавата отглежда състезатели, трябва да се грижи за тях", убеден е той.

Ангел Генчев е категоричен, че спортът му е помогнал да оцелее в затвора и в много други трудни житейски моменти. Най-голямата му мъка обаче е забравянето на спортистите, които по думите му остават "на улицата" след края на кариерата си.

"Много бързо се объркват и се оплитат нещата. Във всяка цивилизована държава има пенсия за елитните спортисти. Това иска много жертви и лишения", категоричен е Генчев.

По думите му доказаните спортисти, които са се отплатили на страната за инвестираното в тях с постижения, трябва да получават макар и малка пенсия.

"Да можеш да си купиш хляб и сирене за семейството. Да знаеш, че ще можеш да си платиш тока този месец", допълни шампионът.