свързани статии

Преди точно 124 години легендарният гръцки спортист Спиридон Луис става първият европеец, който печели златен олимпийски медал в леката атлетика. Луис триумфира в маратона по време на първите модерни Олимпийски игри в Атина през 1896 година.

В програмата на Игрите в гръцката столица не е заложена класическата дистанция от 42.195 километра, като са предвидени едва 12 дисциплини в леката атлетика. Французинът Мишел Бреал обаче предлага необичайното за този период бягане да се проведе в памет на мита за Фидипид, атинският войник, който пробягва разстоянието от Маратон до Атина, за да извести за победата над нахлуващата персийска армия, малко преди да издъхне от прекомерното физическо усилие.

Предложението е подкрепено от основателя на модерните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен и на 10 април 1896 година 17 бегачи от Австралия, Франция, Унгария, САЩ и домакините от Гърция се нареждат на стартовата линия в градчето Маратон, за да пробягат разстоянието от около 40 километра в следобедната жега и по прашните черни пътища до стадион “Панатинайкос” в Атина.

Французинът Албин Лермюсо, който няколко дена преди това завършва на трето място в бягането на 1500 метра, но не взима бронзов медал, тъй като тогава победителите печелят сребърно отличите, вторите – бронзово, а завършилите на трето място – нищо, повежда от самото начало на маратона и е водач до 25-ия километър, но скоро след това започва да изпитва проблеми и е изпреварен от австралиеца Едуин Флак, който вече е спечелил титлите на 800 и 1500 метра.

Смият Флак губи сили на 30-ия километър и изостава, а водачеството поема 24-годишният Луис, който в средата на състезанието е изоставал с цели седем минути от Лермюсо. Луис обаче е единственият, който е разпределил правилно силите си за дебютното издание на маратона и не изпуска лидерството до края, за да влезе триумфално пред 60 хиляди зрители на стадион “Панатинайкос”, където е посрещнат на финалната линия от крал Георгиос I Гръцки и сина му принц Константинос.

Спиридон Луис пробягва маратонското разстояние за 2 часа 58:50 минути, а на цели седем минути зад него остава сънародникът му Харилаос Василакос. Третото място е за унгареца Гюла Келнер, а Лермюсо и Флак не завършват. Любопитен момент е, че Келнер завършва на четвърта позиция зад Спиридон Белокас, но подава жалба, че Белокас е преминал част от дистанцията на каруца, която е приета от организаторите и гъркът е дисквалифициран.

За успеха си Луис получава сребърна купа, поръчана от Бреал, както и каруца и кон, и други подаръци от атинските търговци. Тъй като по това време други маратони не се провеждат, той се прибира в родното си село Амарусион, на 15 километра северозападно от Атина, и никога вече не участва лекоатлетическо състезание. Постижението на Луис е забравено, преди организаторите на Олимпиадата в Берлин през 1936 година да го поканят за почетен гост, където той връчва лавров венец на Адолф Хитлер.

През 2012 година сребърната купа, която Луис получава за победата си, е продадена на търг в Лондон за 860 хиляди паунда. По този начин 15-сантиметровият трофей разбива тогавашния рекорд за най-скъпо продадена вещ, свързана с Олимпийските игри. /БГНЕС