Божидар Саръбоюков: Мечтата ми е винаги да съм в тройката

Мечтата ми е винаги да съм в тройката на голямо състезание. Това заяви европейският ни шампион в скока на дължина Божидар Саръбоюков, който се завърна днес в София от първенството в Апелдоорн, Нидерландия.

20-годишният ни състезател стана шампион по инфарктен начин в последния си опит, в който скочи 8.13 м – с един сантиметър повече от подгласниците му Матия Фурлани (Италия) и Лестър Лескай (Испания). Последният медал на България в зала беше в Глазгоу преди 6 години, когато Радослава Мавродиева стана шампионка на гюле. Преди 25 години пък за последно имахме шампиони при мъжете, когато Петър Дачев и Илия Дживондов станаха първи в Гент. Титлата на Саръбоюков е 30-а за родната атлетика.

„Чувствам се много добре, радвам се на посрещането, което виждам. Наистина съм много доволен, че зарадвах толкова много българи и сбъднах една от големите си мечти. Минаха няколко дни, гледам да се съсредоточа към другото голямо първенство. Гледах да си мисля за моя скок, не гледах да се пренавивам и да се стресирам. Просто последният скок си казах, че ще дам максимума. За мой късмет не беше фал“, започна Саръбоюков.

На въпрос на БГНЕС дали първото място е влизало в мечтите му, той отвърна с усмивка: „Да, разбира се, златото е още по-голяма мечта. Златният медал беше неочакван за мен. От това няма по-голяма мечта“, каза той и отвърна на въпрос на БГНЕС дали е вярвал, че ще стане шампион: „Да, вярвах, следях резултатите на конкуренцията, знаех, че този опит е възможен. Знаех, че можех да изляза първи“.

Относно следващата си цел, 20-годишният ни състезател разкри: „Следващата цел е Световното в зала, но не бих казал, че е цел. Най-голямата ми цел беше това Европейско. Сега за Световното нямам големи очаквания, като цяло тази година не си дадох големи очаквания, просто правих това, за което съм готов. Надявам се на Световното да се забавлявам и да покажа най-доброто от себе си“.

Саръбоюков се върна и към Световното за юноши в Йерусалим през 2023, когато Фурлани го надви с един сантиметър за титлата. „Беше преди две години, тогава той ме победи с един сантиметър – разбира се, че тогава бях и разочарован. Не бях с нагласа за реванш сега. Явно в момента сме квит и остава да си направим реванш. Фурлани също беше щастлив, искрено се радваше за мен – колкото се радваше за мен, толкова беше и разочарован, все пак беше фаворит. Той е атлет на много добро ниво, личният му резултат е много по-добър, постоянен е, просто на такива големия състезания понякога не се получава – просто е важно да покажеш такава психика в ключовия момент. Смятам, че с Фурлани имаме едно приятелство извън сектора“.

„То ми беше трудно да задържа формата си, защото от месец и половина не съм тренирал тежко, освен една седмица преди Балканиадата. Лека-полека се усеща как пада формата, защото два месеца да държиш форма е много трудно, да не кажа невъзможно. Не е толкова важно в каква форма съм, а как ще издържа психически. Оправда се, радвам се, че завършва така за мен това Европейско. Все пак направих много стартове за около месец и нещо – седем. Но явно от друга гледна точка скоковете ми дадоха увереност, че мога постоянно да минавам през изпитанията. Не, нямаше облог с треньора, на такива големи първенства не си правим, всички печелят с това злато. Мечтата ми е винаги да съм в тройката. Дори да съм четвърти на Олимпиада, пак ще съм разочарован. Всеки един голям спортист тренира за това, да е винаги в челната тройка“, продължи европейският ни шампион от Апелдоорн.

Треньорът на Саръбоюков Димитър Карамфилов каза, че възпитаникът му има още по-голям потенциал и възможности, но трябва да се труди: „Аз го посвещавам на всички българи и на Българска федерация по лека атлетика. Последният медал е на Петър Дачев преди 25 години. Благодарен съм и на кметицата на община Харманли за това, че ни помогнаха за подготовката“.

„Неговият потенциал е много голям – както гледам, може да постигне резултат около 8.50 м. Все още е много млад и трябва да положи много труд, за да стигне до такъв резултат. Той винаги е успявал да се събере в последния опит и да постигне нещо голямо – но треньорът е толкова притеснен, че си нямате представа. Усилията, които са необходими, са огромни – трябва да има големи лишения, дисциплина, да понася много големи натоварвания. Тази година успя да слезе на земята, както се вижда от резултатите – много е постоянен и държи високи резултати“, завърши той. | БГНЕС