Ако погледнете статистиките на Владимир Кличко или пък него самия, веднага ще кажете, че той е сред най-великите на всички времена. Но дали е така?

Рекордът му е впечатляващ и недвусмислено го поставя сред легендите на бокса, но много хора твърдят, че статутът "световен шампион в тежка категория" е доста обезценен именно от украинеца. Неговите мачове не са вълнуващо зрелище, а по-скоро фестивал на прозевките.

Кличко има всички възможни оръжия, които му трябват на един боксьор - размери, мощ, атлетизъм и огромно желание да остане на върха. Влад е недосегаем вече десетилетие, а в 9 от тези години е световен шампион. Но мачовете му са тъпи. Прав, прав, клинч. Държи противниците си прекалено дълго в прегръдките си, а феновете смятат, че в тежката категория трябва да гледат нокаути.

- Може би наистина съм скучен - признава Кличко, който се готви за съботния си бой с Тайсън Фюри в Дюселдорф. - Аз се научих да се бия. Брат ми Виталий беше роден боец, това беше в кръвта му. А пък аз трябваше а се уча.

Той е син на генерал от съветската военна авиация, впоследствие военен аташе. Обикалял е света от малък, но освен това е възпитаник на спортните училища от съветската система. Може би именно това е повлияло и на консервативния му стил на ринга.

Владимир направи впечатляваща кариера като аматьор. Спечели златния медал в тежката категория на олимпийските игри в Атланта през 1996 г., но американската публика така и не го заобича. Тя иска екшън. Като професионалист украинецът е световен шампион от 2006 г., а статистиките го нареждат сред титаните на тежката категория. Той дели с Джо Люис рекорда за най-много боеве на титлата - 27.

В събота ще остане сам на върха по този показател. Но интересът към подвизите му не може да се сравни със славата, която спортът имаше по времето на Мохамед Али, Джо Фрейзър, Джордж Форман и Холмс. Преди Кличко да завземе тежката категория, в нея се подвизаваха легенди като Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд, Ленъкс Люис и Ридик Боу. Имаше велики мачове и разбира се, нокаути. Всеки бой между двамата от посочените беше истинско събитие.

Една от слабостите на сегашната епоха е липсата на конкуренция за шампиона. Винаги е имало и неособено интересни мачове или претенденти, които не са били на нивото на мач за титлата, но сега има само това. Някои пък смятат, че Кличко ще бъде наистина оценен едва когато се откаже.

- Понякога хората те оценяват едва когато те няма - смята бившият световен шампион Джо Калзаги, който прекрати кариерата си след 46 мача без загуба. - Слязох от ринга преди 7 години и имам чувството, че хората едва сега оценяват кариерата ми по достойнство. Мисля, че същото ще се случи с Кличко. Хората сега го приемат за даденост, но когато спре, ще се нареди сред 10 или 15 най-велики боксьори на всички времена. С дълголетието си на ринга той доказа, че е истински шампион.

Друга британска легенда - Джон Конте, пък смята, че не е честно Кличко да бъде сравняван с предшествениците си на върха.

- Той е велик боксьор, но всички тези американци - Алита, Фрейзъри и Формани, бяха родени бойци. В сравнение с тях той е като робот, стилът му изглежда по-механичен и научен. Но не можем да поставяме под въпрос резултатите, дисциплината или подготовката му. Рядко някой може да задържи титлите си толкова дълго време - смята Конте.

Кариерата на Кличко тръгва нагоре, когато с него се заема Еманюел Стюърт. Именно той започва да формира дефанзивния му стил. Преди това Влад изяжда нокаут от Кори Сандърс, но Стюърт, който преди това е работил с Ленъкс Люис, знае какво трябва да се направи. Кличко губи първия си мач под неговото ръководство от Леймън Брюстър, но след това подобрява рязко работата си с краката, усъвършенства левия прав и успя да изработи сегашния си стил, който го прави почти неуязвим. За Кличко Стюърт е гений, но големият треньор невинаги е бил доволен от ученика си.

Помня как Мани крещеше на шампиона да довърши Еди Чеймбърс по време на защитата на титлата си през 2010 г. Той беше недоволен, че Влад успя да спечели с нокаут едва с 12-ия рунд. На следващия тренировъчен лагер Стюърт заяви, че Кличко няма инстинкт на убиец.

- Това е единствената разлика между Влад и Ленъкс Люис - каза ми тогава треньорът. - Ленъкс можеше да надуши момента, в който да нанесе решителния удар и да довърши съперника.

Явно точно това е рецептата да бъдеш всеобщ любимец в тежката категория. Но за Кличко сигурността е всичко. Бях край ринга по време на мачовете му с Калвин Брок през 2006 г. и Султан Ибрахимов през 2008 г. И двата мача бяха изключително тъпи. На първия известният боксов историк Бърт Рандолф Шугър седеше до мен и ме помоли да го събудя, когато започнат да се бият. Стана в петия рунд. Дотогава Кличко дори не беше замахнал с дясната си ръка. С първия удар с нея приключи Брок.

След смъртта на Мани треньор на Кличко стана дългогодишният му спаринг партньор Джонатан Бенкс. Той се опита да му наложи по-агресивен стил. Бенкс обаче е наясно, че украинецът няма начин тепърва да стане любимец на феновете. - Влад ще бъде оценен едва когато се откаже. Така беше и с Джо Люис, с Лари Холмс... Когато Влад си тръгне, титлите ще се раздават като пуйки на Деня на благодарността и никой няма да знае кой е истинският шампион - твърди Бенкс. Самият Кличко е свикнал с критиките и не им обръща внимание. Не иска да се сравнява с великите.

- Честно казано, малко се притеснявам. Не искам да ме сравняват с тези хора. Те за мен са икони - казва той. - Моята цел е да продължа с успехите на ринга. Прекарах четвърт век в бокса. Да биеш хора за пари е най-забавното нещо, но е много трудно. Повярвайте, на мен не ми е лесно да съм толкова дълго време на върха. Причината е, че имам един девиз и той е: "Поражението не е опция."

Гарет Дейвис "Телеграф"