Представете си следния път - НАТФИЗ, видео оператор в една от водещите ни телевизии, продуктов дизайнер в една от големите софтуерни компании…Шаолин. Това е историята на Цветан Найденов, който гостува на Campio Podcast.

“Аз бях в така наречения манастир ХуейГан, който се нарича Източен Шаолин. Там живях в самия манастир, сред монасите. Има определени правиха, които трябва да се спазват в манастира. Пратиха ми една книжка от 20-30 страници, която трябваше да проверя и да се запозная с нещата. Това беше през лятото на миналата година - юли месец заминах”, разказва Найденов. 

“Тогава изкарах един месец в манастира и взех участие в легендарен шампионат за Китай по бойни изкуство. Напълно затворен, само за китайци. Благодарение на моя майстор и аз заедно с още 10-тима чужденци участвахме в демонстрация с групово изпълнение. Аз и още двама бяхме избрани да направим и солово изпълнение. И за груповото, и за соловото изпълнение спечелихме златни медали. За груповото дори спечелихме златна купа, което беше удивително”, добави той. 

“Кунгфу, както казва моят майстор - това е животът. Преведено от китайски не означава бойно изкуство. Ушу значи бойно изкуство. Кунгфу означава време за реализирация или време за усъвършенстване на дадено нещо”, каза още Цветан. 

У нас представата за монасите от Шаолин се формира най-вече с филмите за кунгфу. И правят фантастични неща, на границата на нормалното за човека. Но виждал ли е Цветан подобни изпълнения при една от двете си визити в Шаолин. 

“На въпросното състезание бяхме три дни. И на третия ден ни качиха в една свещенна планина. Там имаше един дядо, който чупеше речни камъни с ръка. На 2, на 3 парчета. И ги чупеше като бисквити. Аз ги видях с очите си, защото бяха до мен. Речни камъни, гледаш ги и си викаш: “Това е абсурдно”.Имаше един друг дядо на 80 и няколко години. Той едвам се движеше, докато стигне до мястото за демонстрацията. И там беше нещо невероятно. Заставаше на обърнати шпагати, стоейки само на пръсти, на юмруци. Той рязко се променяше. 

Имаше друга демонстрация, един от нашите майстори счупи желязо с главата си. Показваше нещо и едно парче желязо…издрънча в главата му и се счупи на две. И ти го виждаш, взимаш и двете парчета и си викаш: “да, желязо е. Няма измама в това”, разказва той. 

В края на април и началото май Цветан отново ще пътува до Шаолин. “Надявам се да имам възможността да предам знанията си в България. Включително съм го коментирал с хората в Шаолин. Първият път, в който бях, на края на престоя ми получих диплома за извършеното. Освен нея ми дадоха и една червена книжка. Което се оказа, че майсторът дава съгласието си аз да стана негов последовател, когато завърша програмата. Което означава, че живот и здраве, бих станал следващо поколение шаолински монах войн. Дава се определено шаолинско име. Това е нещо огромно. И хората казаха, че разчитат в един момент аз да представлявам манастира Шаолин в България”, каза още Цветан Найденов.