България винаги е имала спортисти, които са концентрирали върху себе си цялата народна любов, внимание, надежди, стремежи и очаквания. България винаги е имала своите герои, успели да покажат на света най-доброто от нашия талант, съчетан с непримирим дух и воля за победа.

Имахме си Никола Станчев, а след него се наредиха достойни български звезди, като Боян Радев, Нураир Нурикян, Петър Лесов, Светла Оцетова, Янко Русев, Таня Богомилова, Йорданка Донкова, Таню Киряков, Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Николай Бухалов, Мария Гроздева, Христо Марков и още десетки други велики шампиони.

Именно тези велики шампиони със своите незабравими победи ни накараха нас – обикновените запалянковци, да привикнем да виждаме родния трибагреник, извисил се гордо на най-високото място на пилона, да слушаме българския химн с поглед премрежен от вълнение и да изпитаме онова несравнимо чувство на удовлетворение, което не може да се замени с нищо друго.

Щастлив съм, че съм от онези, които са виждали и пазят спомена от тези велики моменти, болно ми е, че през последните десетина години допуснахме да изгубим челните си позиции, които изброените великани по-горе извоюваха с къртовски труд и безброй лишения.

Стигнахме и до тук – да натоварим с болните си очаквания и наранени амбиции едно единствено момиче, което трябваше да извади от килера потъпканото ни самочувствие, да го поизтупа и да го възкачи на пиедестала, показвайки на целия свят, че високото българско спортно майсторство не е загубено завинаги.

Станка – самородният български талант, който продължава да блести ярко сред заобикалящата го сивота и безпътност, Станка – боецът с шампионско сърце, достоен за Олимп.

Българката от Крушаре, която снощи остана втора в категория до 72 килограма, но съм сигурен, че за всички нас тя е и ще бъде великата шампионка, въплътила в себе си най-доброто от непримиримия ни дух, безспорен талант и стремеж за победа.

Да оставим настрана схватката с Наталия Воробьова. Това, което най-много ме впечатли и ме направи невероятно горд късно снощи бе реакцията на Станка след схватката и на церемонията по награждаването.

По време на тази Олимпиада станахме свидетели на не един случай, в който велики шампиони в леката атлетика, в плуването, в колоезденето, та дори и в тениса, бяха безкрайно щастливи от сребърните си медали.

Не и нашата Станка. За нея единственото, което би я удовлетворило е първото място. Тя знае, че е най-добрата. Тя знае, че трябва да е на върха. Помогнете ми да си припомня, кога за последно български спортист е излизал на олимпийската арена с подобно самочувствие.

За Станка всичко останало е неприемливо. Сребро, бронз, тя просто не ги признава. “Не ставам за нищо”, едва промълви великата шампионка, секунди след като завоюва най-голямото отличие за България в тези XXX-ти летни олимпийски игри.

Напротив, Станке!!! Само ти ставаш! Само ти си достойна за завета на онези български величия, които караха руснаци, американци, китайци, германци и какви ли още не, да потръпват от напрежение, чуеха ли, че насреща им излиза българин.

Горе главата. Не мога да си представя колко огромна е бездната, която остава след подобно разочарование. Ще се опитаме да я запълним с нашата любов, но само ти ще си знаеш дали ще успеем.

Иска ми се да разбереш, че ти си имаш своето запазено място в сърцата ни и каквото и да решиш оттук нататък ти вече си в онзи списък с легендите на българския спорт, които палеха искрата на националната ни гордост.

Николай Недялков, Gol.bg